Векът на структурализма

Съставил: доц. д-р Васил Гарнизов. Материали от Конференция по случай 100 години от "Курса по обща лингвистика" на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет.

"Някак неусетно времето за структурални изследвания в средата на осемдесетте бе дошло, но времето им в края на XX в. вече бе минало, перифразирайки Никола Георгиев за чешкия структурализъм. Страницата е затворена, без да е прочетена и осмислена. По думите на Стоян Атанасов, познавач и ценител, слушател и читател на Барт, "когато излезе от мода, структурализмът бе сполетян от съдбата на всяка отминала мода: посрещаха го с безразличие, когато не потъваше в забрава. Подобна преждевременна амнезия не допринася с нищо за развитието на хуманитаристиката като цяло и на отделните ѝ дисциплини, които получиха мощен тласък от структурализма. Днешната хуманитаристика му е голяма длъжница. Да се премълчава това, означава отказ от едно важно завоевание".

Особеност на тукашния структурализъм е, че той идва не просто и само с идеологическа оценка и знак за бъдеща репресия, но и заедно със своите осъзнати ограничения и теоретична критика, която започва още с радикалния материализъм на Янакиев и продължава с теоретическата подвижност на Никола Георгиев, който му се отдава, но никога напълно: "В края на 60-те години на XX век, когато структурализмът беше в пълен размах, прозорливи хора предвиждаха не само социалния му край, но и какви идеи и дори концепции ще му се противопоставят". Към това да добавим и раздвоеността на Михаил Неделчев - "и бях, и не бях структуралист" - както и дискретното дистанциране на Радосвет Коларов, който при цялата му близост и уважение към идеите на структурализма "не постигаха, а и не се стремяха към неговата научна строгост. Те по-скоро се опитваха да бъдат среща на общите модели с индивидуална словесна сетивност при досега с конкретната творба". Последното, разбира се, спокойно може да бъде казано от Леви-Строс и Якобсон в знаменития им анализ на "Котките" и е казано чрез внимателното раздипляне на словото в текста и на въображението на Бодлер.

Питал съм се защо точно структурализмът е бил частично толериран и не само в България, но и в СССР, и в Източна Европа и все още нямам убедителен отговор; защо не херменевтиката, например."
Доц. д-р Васил Гарнизов

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

От съставителя - Васил Гарнизов
Езикът като проблем - Христо П. Тодоров
"Курсът" на Сосюр и лингвистиката
Препрочитайки "Курса" на Сосюр - Петя Асенова
Структурализмът и Фердинанд дьо Сосюр - Иван Касабов
Генезисът на сосюровия лекционен курс по обща лингвистика - Димитър Веселинов
Ако Сосюр беше генеративист - Мария Стамболиева
Структуралисткият поврат
Опит върху аналогията между език и пазарен обмен в "Курс по обща лингвистика" - Кристиан Банков
"Одисей" или за изграждането на смисъл от дълбинната структура (в диалог с Богдан Богданов) - Орлин Тодоров
Ролан Барт и Юрий Лотман: Семиотиката в Западна и Източна Европа. Компаративистки размишления - Ивайло Знеполски
Системата на литературните жанрове в диахронията и историята на литературата и езика - Петко Стайнов
Възможности и граници на структуралния подход - Петя Тодорова
Сосюр и обществените нагони - Мони Алмалех
Българският век на структурализма
Когато бях "Млад криситк-структуралист". Три сюжета на приближаване и самоидентифициране - Михаил Неделчев
Извънстолични научно-просветени центрове по времето на соца - Христо Трендафилов
Архивът на Мирослав Янакиев в Нов български университет - Иван Звънчаров
Структурализъм и късен социализъм - Васил Гарнизов
За юбиляра проф. Иван Касабов, д.н. - Мони Алмалех
Библиография на Иван Касабов