Ъпдейт е съвременен роман, издържан в любимия за автора литературен стил - парадоксален реализъм, в който са написани повечето му произведения. В този смисъл той е и един от първопроходците на този стил у нас и един от най-ярките му представители. Главният герой на романа Стефан Танталов в един прекрасен ден (8-ми март) решава да обнови изцяло живота си - мисъл, която е спохождала мнозина от нас. Подобна мисъл винаги е изглеждала реална и осъществима, свързана единствено с време, воля и интелект, но дали е така?... Както повечето произведения на Асен Сираков, и този му роман е изпълнен с много хумор и неочаквани обрати, ... |
|
"Познавам десетки писатели изкушени от т. нар. лек жанр, по известен като трилър, екшън или тийзър и почти всички катастрофират именно в привидната лекота на този стил. Асен Сираков, след поетичните си книги беше най-малко очаквания член на "черния клуб", понятия широко известно по света. Именно по тези причини за мен е чест да го приветствам с "добре дошъл". Прочетете тази книга на моя отговорност. За вас ще остане удоволствието, за мен удовлетворението от един увенчал се с успех труд, за удобство наричан от критиците, криминален роман." Христо Калчев Важно! Изданието е на много години ... |
|
Свят реален. Свят виртуален. После обратно и наопаки, и пак... В такова сложно, странно и подвеждащо време живеем. Facebooker, тоест Фейсбукър, е кратък, наситен и на пръв поглед забавен епизод от живота на един наш съвременник, случайно открил съименник във Фейсбук, който му допада със своите статуси, постове, коментари и разсъждения. Оказва се, че не само на него, без да се разбира докрай за един и същ човек ли иде реч и дали този човек въобще съществува? Публикациите му са датирани, с други думи - могат да бъдат проследени, но какво ли значи това за една социална мрежа? Единственото вярно е, че всеки елемент както от ... |
|
Това не е типична готварска книга с рецепти. Типичната е... нещо друго. В масовия случай готвенето "по готварска книга" е като готвенето "без готварска книга"... Затова държите в ръцете си нещо повече от готварска книга. Тя дава възможност и на любители, и на професионалисти да приготвят ястията както по нов, така и по техния си изпитан начин, но вече качествено дообогатен. Чрез тази книга и любители, и професионалисти ще могат да постигат различни вкусови нюанси - в това число да създават дори уникални ястия по инак добре познати (видени и чути) и дори шаблонни рецепти. ... |
|
Роман-алегория с привкус на политическа сатира. ... "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана. Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това ... |
|
Чудна приказка си прочети, сам героите си оцвети, направи си слонче - оригама (може малко да помогне мама), а накрая пъзел ярък те очаква за подарък - сам да си го подредиш и да кажеш: "Мамо, татко, бабо, дядо, виж!". За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
Почти всеки би желал да контролира живота си, да бъде наясно със случващите се неща, да взема правилните решения. Същевременно да е наясно със собствената си личност, цели, идеали... Към всичко изброено добавяме думичката трябва и полагаме усилия - кога успешно, кога неуспешно - да го осъществим. Ако закъсаме, търсим съвет и е тъжно, когато няма от кого. В такива моменти като че искаме времето да спре, за да се огледаме, да осмислим нещата, да наваксаме пропуснатото или да поправим грешките си. В историята за Амалия главният герой получава тази безценна възможност. Дали ще се възползва от нея? С илюстрации от Капка ... |
|
Асен Сираков е носител на Националната награда "Константин Константинов" за детска литература. Художникът Виктор Паунов е носител на Националната награда "Борис Ангелушев" за илюстрация и Наградата на IBBY за литература и книги за деца към ЮНЕСКО. Всички животни са различни. Освен това едни са активни денем, други - нощем. Таралежът и къртицата предпочитат мрака. Колкото и да са различни обаче, те биха могли да бъдат приятели, защото приятелството е дар, който освен че лекува от самотата, помага да надникнеш в себе си и да откриеш неподозирани способности или невероятни измислици. ... |
|
Някога, когато третата съпруга на Хенри VIII английски умира, кралят решава отново да се ожени. Изборът пада върху Ана от Клев по политически причини. Тъй като Хенри никога не я бил виждал, за Дюселдорф заминава прочутият портретист Ханс Холбайн Младши. След време той донася в Лондон малък портрет на избраницата, кралят е очарован, Ана Клевска пристига в Англия за венчавката, а Хенри е... потресен. Тя до такава степен не му харесва, че бракът им, който трае шест месеца, остава неконсумиран. Да, всеки от участниците на това недоразумение си е мислел нещо и е вярвал в него: Холбайн - че е извадил на портрета всичко хубаво ... |
|
Кой от нас в различна възраст не си е мечтал за чудеса? Кой от нас не е имал най-различни желания и не си е представял как чудодейно се сбъдват? А колко много от нас са си представяли, че поне за ден, поне за час са вълшебник или могъщ магьосник? А нима не ни се е случвало дълго време да желаем нещо и когато то след време се случи, да открием, че или вече не го желаем, или че е било груба грешка да си го пожелаем? Стара тибетска мъдрост гласи: Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. С всеки изминат ден, с главозамайващото напредване на технологиите, нещата неизменно изглеждат все по-лесни и все по- ... |
|
Почти винаги вярваме на очите си. Поговорката Око да види, ръка да пипне не е възникнала току-така. Чували сме, разбира се, за онзи шоп, който като видял жираф, възкликнал: Е те такова животно няма! От опит обаче знаем, че не винаги това, което виждаме е същото, което сме видели по-преди или обратно - уж е едно и също, а пък са различни неща... Не, това не значи, че не трябва да вярваме на очите си, а че би било лекомислено да вярваме, че знаем за нещо или за някого всичко, само защото сме го видели. Историята за Хлона е фантастична, по-скоро вълшебна. Главният герой, като повечето от нас, вярва на очите си, на приборите ... |
|
Книжката е част от поредицата "Приказки с картинки за чудати животинки" на издателство "Atea Books". ... В една много демократична гора се появила чудата животинка. Животните веднага се събрали, за да решат как демократично да я пропъдят, защото макар и много демократични, те не били сигурни дали демокрацията важи и за пришълците. Е, едно е да решиш, друго е да го направиш, а трето е всичко, което се случва и успява да ни изненада... ... |