В края на всяка приказка е изведена основната поука от разказаната история. В книжката са включени приказките: Ленивата невеста Мечката и лошата дума Хитрият петел Дядо вади ряпа Най-скъпоценният плод Сливи за смет Лисицата съдия Неволята Лъжливото овчарче Дядо и внуче Двама братя юнаци и други ... |
|
Съставител: Теодора Чехлева. ... Приказките на нашия народ! Българските приказки са обичани от много поколения деца и техните родители. Независимо дали са за хора или животни, дали са вълшебни или смешни, те винаги носят нещо много ценно - мъдрост и поука. Тези две техни качества са правели хората добри и справедливи, показвали са им кое е добро и лошо, как трябва или не трябва да постъпват. Нашите приказки с мъдрост и поука са най-добрият учител. Но освен това те са много интересни и изпълнени с приключения. Затова всички учители ги препоръчват на децата от началните класове. Разказани от най-сладкодумните ни писатели ... |
|
"Трудът на д-р Тенчо Попов предлага на изкушения от историята, все по-информиран и взискателен читател интересни и аргументирани хипотези за средновековното българско монетосечене, чието осмисляне обогатява нашите знания за видни личности, важни събития и процеси от историята на средновековна България. От гледна точка на медиевистичните изследвания в настоящия втори том авторът отправя своеобразно предизвикателство към българската нумизматична наука, предлагайки методология за атрибуция на българските средновековни монети. Като прилага създадената от него методология, д-р Тенчо Попов достига до някои впечатляващи и ... |
|
Юбилейно издание по повод 200 години. ... Буквар с различни поучения на д-р Петър Берон, по-известен с наименованието Рибен буквар, е напечатан през 1824 г., изигравайки голяма роля не само в избистрянето на педагогическите идеи, но и в оформянето на българския книжовен език. Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, но са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат ... |
|
"И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ?... Но един от старците ми каза: Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е от Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата." Из книгата ... |
|
"И пак: "ето ме мене и децата, които Бог ми даде". А понеже децата са участници в плът и кръв, то и той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество,а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на ... |
|
Според както ги правят в Цариград и разни домашни справи: Събрани от разни книги. В ръцете си държите първата българска готварска книга от Петко Славейков, с която ще се отправите на истинско кулинарно пътешествие от втората половина на XIX век, изпълнено с разнообразни рецепти и съвети. От приятни чорби, сочни кебапи, вкусни пилафи, превъзходно сготвени патладжани и други зеленчуци, множество рецепти за пресол (саламура), през сладки изкушения като кадаифи и халви, широк набор от сиропи, богат асортимент от вина и ракии и накрая съвети за опазване на храни и напитки, за подобряване на техния вкус и за подбиране на ... |
|
Монографията Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история е посветена на граматическите средства за изразяване на възможни и предполагаеми действия в българския език в периода XIV - XVIII в. В книгата е разгледана съдбата на старото (аналитичното) условно наклонение, на предположителните модални употреби на бъдещите времена и т.нар. ще да - форми, на някои модални глаголи и перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост. Настъпилите езикови промени са проследени както в произведения, отразяващи интелектуализацията на книжовната норма, така и в паметници, за които традиционно ... |
|
Научни есета. ... "Когато говорим за видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоянно приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, за да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи. Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като ... |
|
Съставител: Пламен Абаджиев. ... Книгата включва: народни приказки с поука; басни и анекдоти; пословици и поговорки. Книгата е част от поредицата "Всичко българско и родно" на издателство "Парнас". ... |
|
"Тази книга е вдъхновена от две деца, които всяка вечер казвали на майка си: "Мамо, разкажи ни приказка". Така се родили много приказки." Приказките крият съвременни поуки за добротата, честността, търпението и упоритостта и разказват за това, че животът невинаги е справедлив, краят може невинаги да е щастлив, но начин винаги има, защото животът е прекрасен! Книгата е част от поредицата "Съвременни български автори" от издателство "Труд". ... |
|
Двамата братя е българска народна приказка с поука и е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио."Най-после двамата братя дошли на върха на планината. Там имало една равна поляна, покрита със зелена морава; насред поляната се издигало клонато дърво, под което блестял бистър кладенец. Под дървото седял на бял мраморен камък Момчил юнак. Като ги видял, почудил се как са могли да дойдат при него живи и как са ги пуснали халите. Двамата братя му се поклонили до пояс и го поздравили: - Добър ден, юначе! Момчил не им отговорил, а само се усмихнал и, като ги изгледал от долу до горе, ги запитал ... |