Български приказки с мъдрост и поука

Галина Златина Времетраене: 1:14 мин. Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Ангел Каралийчев Времетраене: 1:47 мин. Призован Александрина Крушарска Времетраене: 0:57 мин. Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война Димитър Недялков Времетраене: 1:04 мин. Лесният начин да спрете емоционалното пиене Алън Кар Времетраене: 1:00 мин. Лесният начин да живеете осъзнато Алън Кар, Джон Дайси Времетраене: 0:51 мин. Социална психология Дейвид Г. Майърс Времетраене: 1:06 мин. Невъзможни създания Катрин Ръндъл Времетраене: 0:58 мин. Млади, богати вдовици Кимбърли Бел, Ванеса Лили, Лейн Фарго, Кейт Холахан Времетраене: 1:06 мин. Най-красивите 20 тропически острова в света Пламен Тодоров Времетраене: 1:12 мин. Да стареем млади. Наука и технологии Сергей Янг Времетраене: 1:31 мин. Приключенията на невидимия Тонино Джани Родари Времетраене: 1:14 мин.

Съставител: Теодора Чехлева. Приказките на нашия народ!

Българските приказки са обичани от много поколения деца и техните родители. Независимо дали са за хора или животни, дали са вълшебни или смешни, те винаги носят нещо много ценно - мъдрост и поука. Тези две техни качества са правели хората добри и справедливи, показвали са им кое е добро и лошо, как трябва или не трябва да постъпват.

Нашите приказки с мъдрост и поука са най-добрият учител. Но освен това те са много интересни и изпълнени с приключения. Затова всички учители ги препоръчват на децата от началните класове.
Разказани от най-сладкодумните ни писатели като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Галина Златина и други, те са включени в прекрасните ни, богато илюстрирани сборници. Затова тази книга е точно за вас, деца!

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, един от най-четените детски автори, чийто произведения са преведени на над 50 езика по цял свят. Голяма част от творбите му са смесица от поезия и проза, приказки и разкази. Къде започва единия жанр и къде завършва другия е трудно да се определи. Каралийчев е самобитен творец, със собствена палитра в изкуството, който за разлика от много други автори, които дълго се лутат в търсене на себе си, още с първите си произведения показва яркия си писателски талант.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица, Велико Търново в бедно семейство. След като завършва училище се записва да следва химия в "Софийския университет", но когато е трети курс прекъсва обучението си. През 1928 година се дипломира в "Свободния университет" (днес УНСС). Каралийчев започва да пише когато е на 17 години. Първото му стихотворение - "Орелът" е публикувано в списание "Ученическа мисъл". Подобно на много други писатели Ангел започва творческата си дейност с поезия, впоследствие се ориентира към жанра разказ. Той работи като редактор във вестниците "Кооперативна просвета", "Литературен фронт" и сътрудничи на списанията "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. Първата му книга - революционната поема "Мауна Лоа" е публикувана през 1923 година, а година по-късно излиза сборникът с разкази "Ръж" (1924 г.), който авторът посвещава на жертвите от потушеното антифашистко въстание от 1923 година. Сборникът съдържа 10 лирични разказа, в които се преплитат мъката и надеждата. Изглежда, че в повечето от тях връх взема мъката и скръбта по убитите във въстанието герои. Писателят майсторски обрисува образите на майките и бащите, братята и сестрите, невестите и децата, който страдат за най-скъпите си хора, загинали в бунта. Скръб, тъга и мъка - това е емоционалното съдържание в повечето от тези истории. През 1925 година е публикувана и първата детска книжка на Каралийчев - "Мечо".

В края на 20^-те и 30^-те години на миналия век Каралийчев пише произведения, които се преиздават по 3,4 пъти. Такива са сборниците с разкази "Имане", "Разкази", "Лъжовен свят", "Птичка от глина" и др. В тези творби с нескрита обич писателят изобразява героите си, съчувства на техните несгоди и душевни терзания. През 1944 година в България се установява социалистическа система. На този нов период Каралийчев посвещава книгите си "Соколова нива", "Най-хубавата земя" и "Народен закрилник". В продължение на повече от 40 години той пише разкази, приказки и повести за деца, много от които се превръщат в класика. Сред 15-те му книги за деца и юноши с голяма популярност се славят "Приказен свят" (1929 г.), "Ането", "Тошко Африкански" (1940 г.), "Житената питка" (1948 г.) и др. За книгата си "Приказен свят" писателят е награден от "Международният съвет за детско-юношеска литература" с Почетна грамота на името на Андерсен.

Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 година в София.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Златното пате ООД
София, 1784
бул. Цариградско шосе 117
sklad-1@zlatnoto-pate.bg

Златното момиче
Разбирам езика на рибите
Чорба от камъчета
Другата гора
Лакомдол
Кой каквото прави - на себе си го прави
Новите дрешки
Най-страшният сън
И хитрецът се излъгва
Лошата дума
Който не работи, не трябва да яде
Провалената женитба
Баба Меца и дърварят
Сърната и лозата
Сливи за смет
Големият приятел
Магаре боб яде ли?
Човекът и змията
Сивчо и Жълтушка
В къпинака
Мързеливец
Равностойна отплата
На работливия и късметът му работи
Палтенце за зимата
Сто жълтици да ми паднат!
Неволята
Костенурката и лъвът
Кучето и кокалът
Събранието на птиците
Лозарят и косето
Не се иска много ум
Яйцата на попа
Рибар и жерав
Краденото горчи
Костюм за празника
Коматчето хляб