Книгата е написана от племенницата на Люба Велич, актрисата Весела Дамян Колева, с цел да се запознае българският читател с живота и творчеството на великата оперна примадона, останала непозната в родината си! Чрез нашите оперни певци България винаги се е нареждала на първо място в световната култура. ... |
|
|
Букварът съдържа 111 факти, исторически събития и личности за България, които ще помогнат на детето да опознае родината. Съдържанието е съобразено и с учебната програма по предметите "Човекът и обществото" и "История на България" за основното образование. ... |
|
|
Марин Бончев е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Той е учил пеене при професор Елена Ангелова - Орукин в БДК (сега Държавна музикална академия) и е завършил зооинженерство във Висшия селскостопански институт - София. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия... Като музикален журналист има над 3000 публикации в ежедневния и периодичен печат. Автор е над тридесет филма за бележити музиканти в Българската национална телевизия. Работил е като музикален редактор в телевизионното предаване "Всяка неделя". Има написани множество книги, сред които: " ... |
|
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
|
Специфика на комическото белканто в операта Дон Паскуале от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи. Белкантовата идеална красота притежава самостоятелен художествен смисъл, основаващ се на усещането за безграничната творческа и изпълнителска мощ и въображение от страна на композитора и певеца. Зад чисто конкретната цел на виртуозното смайване и пораждането на съвсем търсено и нарочно усещане за зашеметяване, непостижима изкусност, извънредна способност, талант и виртуозитет се крие дълбокият естетически романтичен стремеж към преодоляване и срутване на всички ограничения пред творческата личност, която е ... |
|
|
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век. Първият - Защо добавям Никола Гюзелев към "безспорните" имена на Борис Христов и Николай Гяуров? Вторият - Кое ми дава право да ги наричам "велики", отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение... Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии... "България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата ... |
|
|
В този луксозно отпечатан том са събрани нашенски нуди снимки от първата половина на миналия век. На тях българите от всички възрасти демонстрират красотата на телата си - облечени съвсем оскъдно или чистак голи. Като се почне от цар Борис ІІІ и се мине през известни интелектуалци като художника Никола Танев или се продължи със съвсем неизвестни хора от народа - снимките дават изчерпателна визуална информация за българина през Третото българско царство. Те са правени най-често по време на война и мир, на плажове от Карпатите до Охридското езеро и Беломорието, а по-рядко - във фотостудио. Текстовете пък позволяват да се ... |
|
|
Книгата съдържа богат снимков материал и е издадена луксозно с твърда и мека подвързия, на 3 езика - български, руски и английски език. През месец февруари 2005 г. ще бъде отпечатана на френски и немски, предстои превод на италиански език. В "Българския оперен мит. Тримата баси и трите сопрани", д-р Магдалена Манолова отделя специално място на Борис Христов - човекът легенда, Николай Гяуров - ненадминатият крал Филип, Никола Гюзелев - гласът, който живописва, Райна Кабиванска - голямата трагичка, родена примадона, Анна Томова-Синтова - Моцартова и Щраусова икона, Гена Димитрова - глас, който се ражда веднъж на ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
Кирил Кръстев принадлежи към певческия оперен елит на България от годините след Втората световна война. Беше сред най-добрите баритони, които някога сме имали. Записите на негови участия удивляват със съвършено овладяната певческа техника и точно съответстващия на вокалните средства стил на изпълнението. Те не само са съхранили красивия тембър на певеца - лиричен и благороден, способен да спечели и най-преситения и претенциозен познавач, но и разкриват отличната школа, високото майсторство на певеца, безспорната музикалност, съвършенството на неговия технически апарат. В книгата се прави опит да се опише и разкрие тайната ... |
|
|
За изкуството на операта българинът проглежда почти по едно време с балканските си съседи, едва след средата на миналия век. Ще рече, две и половина столетия след същинското начало на това изкуство. Започва се с музика към драматичните представления и с бавното проникване на интонации-късчета от популярни опери, чудато и несръчно втъкани в шарената черга на българската градска култура през късното Възраждане. Книгата ни предоставя данни и богат илюстративен материал за операта в България от сформирането на първата професионална оперна трупа в 1890 г. до 1945 г. Присъстват и подробни справки за оперите, поставяни в ... |
