Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г."Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар - от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
"Тази книга е едновременно научна и забавна. Тя е предназначена не само за специалисти, а и за всички, които търсят самопознанието и познаването на другия, за да подобрят междуличностните отношения, които много често са опорочени от оръдието с две страни - думите или разумния вербален език..." Проф. д-р Леонардо Алоро ... |
|
|
48 -те закона на властта представлява наръчник за изкуството на манипулациите и измамите. Описаните закони са извлечени въз основа на съчиненията на десетки видни исторически деятели, всеки от които по своето време е бил добре запознат с правилата на играта с властта и е умеел майсторски да ги прилага. Тези писания обхващат внушителен период, превишаващ три хиляди години, като са били създавани през най-различни епохи - от Древния Китай през Италия по времето на Ренесанса, та чак до края на XX век. Въпреки различните епохи обаче навсякъде се прокрадват общи разсъждения, изводи и оценки, които оформят същността на ... |
|
|
Демокрацията трябва непрекъснато да бъде опровержение на факта, че управляваният реално не управлява, както религията е опровержение на физиологията и на печалния факт, че човекът е смъртен. Реализмът няма място в демокрацията. В нея човек трябва да жертва живота в полза на изкуството, да се абстрахира, да затвори очи, да ослепее и оглушее, и вместо на сетивата, да вярва на ума - само тогава ще изгрее светлината, ще оживее призракът, ще победи изкуството. Модерната демокрация е чудо, което, за да се случи, се нуждае от силна вяра и фантазия. Тя е театър и лицемерие. Яни Киров е историк. Завършва Антична история във ... |
|
|
Сборник от конференция на факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Защо властта не е онова, което беше? Препоръчано от Марк Зукърбърг. ... Властта има свойството да се мести, и не само от запад на изток и от север на юг, но и от палатите към площадите. Хегемонията на огромните корпорации все повече отстъпва пред младите и амбициозни стартъп предприятия. Същата тази власт не просто се прехвърля, но и разлага с течение на времето. Онези, които я притежават, днес са изправени пред ограничения в нейното упражняване, непознати в миналото. В "Краят на властта" удостоения с множество награди бивш редактор на "Foreign Policy" Мойзес Наим хвърля светлина върху борбата между ... |
|
|
"Учредителната власт е фактическа власт, която има политически характер. Тя влиза в действие тогава, когато настъпват революционни сътресения, т.е. това е една екстраординерна власт. Носител на учредителната власт е народът, който е осъзнал своите ценности, идентичност и достойнство. Учредителната власт е пряко и непосредствено свързана със суверенитета на държавата. И това е така, защото суверен е онзи, който притежава учредителната власт. Носителят на суверенитета "eo ipso" се явява и носител на властта да се полагат основите на политическия и правовия ред. Посредством идеята за учредителната власт ... |
|
|
Дисциплината е съдба."Ние можем да се борим храбро за правата си, за силата да бъдем господари на самите себе си - и е наше право, - но в крайна сметка това означава да отговаряме за себе си. Защото в противен случай ще отговаря някой друг или нещо друго." Райън Холидей В Силата на самоконтрола авторът на Твоето его е врагът Райън Холидей ни дава точната рецепта как да започнем да отговаряме сами за себе си. Защото, както е казал Айзенхауер, свободата означава именно възможност да практикуваме самодисциплина. За да овладеем каквото и да е, първо трябва да овладеем себе си. Да си поставим ясни граници, за да ... |
|
|
Защо върховенството на закона, свободата и демокрацията са само илюзия. Информацията, предоставена в тази книга, противоречи на почти всичко, в което сте били подведени да повярвате по отношение на демокрацията и на "представителното управление". Базирайки се на новаторските проучвания на уважавания историк Карол Куигли, "Тайните структури на властта" разкрива как една невъобразимо коварна политическа система, умело манипулирана от шепа представители на елита, подронва свободата и демокрацията. Целта на тези, които контролират системата, по думите на Куигли е да доминират над "всички обитаеми ... |
|
|
Метреси и кралици е историческа разходка в сърцето на френския кралски двор, която проследява възхода и падението на най-забележителните дами, оставили своя дълбок отпечатък върху развитието на монархията. Дори от позицията на съвременността, съдбата на никоя от легендарните кралици и метреси, от Катерина Медичи до Мария Антоанета, от Диана дьо Поатие до Мадам Помпадур, не може да ни остави безразлични. Някои от тях влизат през парадния вход на историята заради своето потекло, други успяват да завладеят сърцето на краля чрез хитрости и интриги, трети се облагодетелстват заради ненадминатата си красота, четвърти разчитат ... |
|
|
Настоящият сборник има пъстра направа и се състои от текстове, разглеждащи властта през призмата на философията, социологията, политическите науки, медиите, теорията на информацията, литературознанието, историята и археологията. По темата е натрупана толкова много научна литература, че възниква въпросът дали изобщо може да се каже нещо ново. Амбивалентното, особеното отношение към властта в България е една от причините текстовете в сборника да бъдат интересни и оригинални. У нас към властта се подхожда, от една страна, с недоверие и отчуждение, коренящи се в бюрократичния характер на империите, белязали историята ни. ... |
