"Последният еничар" е романизирана история на Истанбул през 18 век. Разказва се за процеса на превръщане на пленения от еничарите руски поданик Петру в Саръ Абдуллах през най-интересния етап от историята на Истанбул и на Османската империя, наситен с мобилизации и войни, за същността и ролята на Бекташкия орден през последните години на еничарството. ... |
|
|
"Ятаган и Меч" е исторически роман в пет части. Това е увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг. Единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа – хайдут. В книгата се разказва за това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове. Петлогията е драматичен разказ в духа на най-добрите балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, сблъсък на две култури, на две религии и на два характера. Книгата изследва в дълбочина балканската душа и дава отговори на много ... |
|
|
Подобно на Османските потайности. Харемът от Ибрахим Карахасан-Чънар, книгата Османските потайности. Еничарите ни завладява с оригиналния си и увлекателен стил. Това е уникално и неподправено историческо изследване на еничарството: за създаването, разцвета и ликвидацията на една каста, която е била ухажвана политическа и военна сила в Османската империя. Родено чрез един суров закон, останало и до днес живо в паметта на балканските народи, еничарството постепенно се превръща в неконтролируема сила и тумор в сърцето на империята на султана. Войната и насилието са представени в цялата си антихуманност на фона на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... "Книгата "Султан Махмуд II и краят на еничарите" е класически труд по политическа история. Тя е документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия османски султан, който започва с драматичното му възшествие на трона през юли 1808 г. и завършва с "щастливото събитие", както било наречено ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичното изложение подробно и точно следва хода на събитията. Дългият низ от проблемни ситуации чертае етапите и мащабите на ... |
|
|
"Книгата проследява проникването на френския роман "Еничарите" в книжнината на народите под османска власт между 40-те и 70-те години на XIX век. Той е преведен седем пъти на пет езика - гръцки, румънски, български, арменски и караманлийски. Изследването за първи път оповестява името на автора, загубено при преводите. Това е Алфонс Роайе - писател, пътешественик, либретист и оперен директор. Чрез репертоара на ориентализма и сантиментализма в романа се описва упадъкът на еничарското тяло и унищожението му. Представата за еничарите присъства трайно в българската белетристика и историография до 1878 година. ... |
|
|
И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци", за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено ... |
|
|
Ятаган и Меч е исторически роман в пет части. Това е увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг. Единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа - хайдут. В книгата се разказва за това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове. Петлогията е драматичен разказ в духа на най-добрите балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, сблъсък на две култури, на две религии и на два характера. Книгата изследва в дълбочина балканската душа и дава отговори на много въпроси за ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
"От най-древни времена за отстояване на правото си на съществуване, за владеене и разпореждане със земите и богатствата си, за опазването на своите семейства, села и градове от ограбване и унищожение, ние българите сме водили безброй войни със съседните народи и преминаващи през земите ни чужди нашественици. Гордост за нас е факта, че и след тези войни, българския народ е успял да запази своето хилядолетно землище до XIX век. Когато във войните срещу българския народ се включва и имперска гръко-византийска Русия, самоназначила се за наследница на Византия - Третият Рим, с ясната цел цялостно унищожение на ... |
|
|
Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България". Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе. По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в ... |
|
|
Съставители: д-р Лилия Старева и Лили Спасова. Изданието е на български, английски, испански, немски, руски и френски езици. ... От богатството на образи и теми в българската митология, в книгата са поместени митовете за герои. Наследници на Орфей, Тезей, Херакъл, но и наши, родни юнаци - олицетворение на народната съдба и символ на здравата нишка, която подрежда живота на българина и прави от него българска история. Свети имена на царе и патриарси преминават през годините от създаването на българската държава. Хан Кубрат, хан Аспарух, цар Борис, княз Владимир, свети Иван Рилски... По-късно Крали Марко. Но и ... |
|
|
Ерих Фром не се подчинява на таблици и схеми, на тестове и количественото измерване. Не го изучавайте! Наслаждавайте му се! "Не се подчинявай на нищо друго, освен на своята собствена Човешка Съвест" би могло да бъде краткото представяне на главното послание на тази книга и едва ли би ни казало нещо ново и по-развиващо от хилядите подобни духовни трактати, написани преди нея. Освен ако?... Ако не осъзнаем, че всъщност доста малко знаем за собствената си съвест, защото по-голямата част от онова, което мислим за своя съвест, се оказва отровена от Властолюбие и Покорство - двете крайни точки на Робството. Ерих ... |
