Фейлетони ... Настоящата книга включва отличените 30 от общо 292 творби, участвали в конкурса за фейлетон "Игри на късмета 2012". "Като бонус, извън конкурсната програма, вътре са включени и четири текста от нас – стършеловите автори. Можете сами да прецените как сме се справили, ама не ни съдете строго – от ежедневна употреба перото на фейлетониста понякога се изтърква. Утехата е, че идват нови автори със свежи сили – това личи от сборника. Наистина, неведоми са "игрите на късмета". Но е сигурно, че късметът на любителите на хумора е в "книга вързан" – ако перифразираме популярната ... |
|
|
"Пътеводител за комунистическа България" криволичи през архитектурното, художественото и материалното наследство на НРБ и го поставя в контекст. Книгата представя градове, паметници и местата от интерес за всеки пътешественик, който иска да опознае триумфите и провалите на комунизма в България и прехода към демокрация - от Бузлуджа през Димитровград и до Сталинска София, монументите на партизани и съветски войници, изоставени казарми и кина, провалените мегапроекти и носталгията по идеализираното социалистическо минало и смешните му табелки."Комунистическата идеология минаваше през жизнената среда, ... |
|
|
Сборникът е посветен на 200-годишнината на Харковския университет в Украйна и на неговия основател и патрон Василий Назарович Каразин (1773 - 1842) - известен просветител и енциклопедист в Украйна и Русия през XIX век с български корен. В сборника за първи път в българската историческа литература се публикуват научни статии за живота на В. Н. Каразин, за различни направления в неговата разностранна научна и обществена дейност, както и неизвестни досега документи от украинските, руските и българските архиви за неговия български род и спомените на потомците му, живеещи днес в Украйна и Русия. ... |
|
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
"Ян вдигна очи нагоре - ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите - хората седяха пред екраните и гледаха Голдън шоуто... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето - пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка - не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?" Из книгата ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Затова не работят земята си, а гледат да се „изработят” един друг в играта „Монополи“ – единственото им делово занимание. Като истински брокери купуват и продават имоти на „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“, приватизират лондонските жп гари, строят хотели или попадат в затвора. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим, е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Позитанско царство и неговите политиканци. Когато политиците, един след друг, правят политически проекти, сатириците не могат да останат по-назад - избива ги на пародия. Тази книга е пародия на политическите проекти. Защото живеем сред пълна пародия - пародийни управници и опозиция, пародийни политици и протестиращи, пародийни партии, пародийна демокрация. "Времената уж изглеждат бурни, а са всъщност - каламБурни. От тия каламБурни времена какво друго да излезе освен сатира. Тази книга се появи и благодарение на творбите на български писатели - класици, далеч по-известни и по-талантливи от мен. Позволих си, без да ... |
