Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
"Днес не ми се излиза е впечатляващо уверен дебют. Написан енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения, романът на Неда Узунколева проследява интензивния вътрешен монолог на трима герои, оголени до най-човешкото си състояние - това между живота и смъртта. Техните истории ни припомнят, че истинското живеене е за фанатиците, за способните да изживяват по хиляда живота на ден. Това е възторжен трибют именно към тях - хората извън кутията. Тези, които макар и да прекосяват куп чужди съдби, остават самодостатъчни. Които свирят на една-единствена струна, но го правят гениално. Затова и ... |
|
|
В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса. Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Романът, който скандализира света. Едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер в пълната си, нецензурирана версия. "- Спомняш ли си? - отново попита той.- Половин година след това вече бяхме готови за поход. На мен ми дадоха осем дни отпуск и заминах за Граал. Заминах, защото като дете бях ходил веднъж там. Отидох, беше есен и меланхолично се разхождах по меката пръст из елшовите гори, в която краката ти потъват. Балтийско море беше полудяло и курортистите се брояха на пръсти. Десет прилични жени имаше на склад и с шест от тях спах. Близкото бъдеще беше решило да ме преработи на кървавица. Какво да правя ... |
|
|
"Спомням си сякаш вчера беше, а не преди няколко години... В един горещ и напълно обикновен ден чичо Олег и Алисе изненадващо кацнаха в Мауес. Когато рано сутринта получих имейла, с който ми съобщаваха, че тръгват от Белен и ще пристигнат още преди обяд, се разтревожих: какви ли са ги надробили там, дали не се е случило нещо лошо, за да пристигнат толкова внезапно?" Из книгата ... |
|
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
|
"Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. Прочетете тази книга. Прочетете всичките ѝ книги." Ана Цанкова "Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на ... |
|
|
Джулиет Ферърс не е тази, за която се мисли. Нищо в света ѝ не е такова, каквото изглежда. Мисли си, че най-накрая е победила Възобновителите. Мисли си, че най-сетне е поела контрола върху живота си, силите и болката си в свои ръце. Но всъщност само е започнала да разнищва лъжите, съпътстващи живота ѝ. И пред нея има два избора: Да бъде оръжие. Или да бъде воин. Този път не е сама. По-силна, по-смела и по-издръжлива от всякога, Джулиет ще се бори за живота и любовта си, заедно с приятелите си. Но първо ще трябва да оцелее след битката, развихрила се в собствената ѝ глава. Трябва да си спомни коя е." ... |
|
|
Книгата представя обобщения клиничен опит на двама лекари (преподаватели по клинична хомеопатия) с дългогодишна практика при лечението на деца и юноши. Разгледани са не само лечението на най-честите заболявания в тази възраст, но и тяхната профилактика. Посочени са лекарства за първа помощ при спешни състояния. Специално внимание е обърнато на психо-емоционалните и поведенчески проблеми в детската и тийнейджърската възраст. Важен принос е подробното разглеждане на основното понятие в хомеопатията "чувствителен тип", включително чрез обрисуване на най-често срещаните детски типажи. Книгата е както ценно ... |
|
|
"По същество най-новата стихосбирка на Ели Томинска, носеща метафоричното заглавие "Птица с едно крило", не е просто сбор от стихове, а изригнал вулкан, чиято лава дълго ще се утаява в сърцата и душите на читателите! Лично мене ме удовлетворява естетиката на изказа, на светоусещането ъгъла. Впечатлен съм от философските дълбочини, опиращи някъде от исконните ни поетични основи, черпейки сили от корените дори на мислители от Изтока... Това си проличава най-вече в интересните поанти. Същите думи могат да се кажат и за трите цикъла, изградени от стихотворения с такъв заряд на темперамента, които за пореден ... |
|
|
"Още древногръцкият философ Хераклит е казал: In idem flumen bis non descendimus или Не влизаме два пъти в една и съща река. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, Вода, наистина е точно това - извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да ... |
