Учебното табло изобразява черно-бял портрет на Захари Стоянов от художника Христо Форев. Таблото е с размери 33.5 x 48.5 cm и е изработено от двустранно гланцирана хартия. ... |
|
|
"Нашите въстания заслужават да се опишат и изучат." ... Името на Захарий Стоянов остава в историята с неговите "Записки по българските въстания", разказващи за Априлското въстание и Бенковски. Роден е в село Медвен, Сливенско, под името Джендо Далакчиев. Бил е овчар в детството и юношеството си. Много искал да учи, но среща отказ от страна на баща си, за това заминава и се самообразова. През 1875 г. участвал в Старозагорския опит за въстание, а през 1876 г. приел псевдонима Захарий Стоянов и бил пряк помощник на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието заедно с Бенковски се опитал да стигне ... |
|
|
Новата книга на проф. Николай Овчаров "Образът и подобието" несъмнено полага приносни щрихи към огромната тема за естетиката на образа в българското средновековно изкуство. Името на проф. Николай Овчаров е добре известно както на специализираната, така и на широката публика. Той е един от най-популярните съвременни наши историци, археолози и учени, автор на десетки студии, монографии и книги, както и на стотици статии и интервюта в електронните и печатните медии. А около последните открития в Перперикон и Татул името му не слиза от страниците на вестниците. Разбира се, това е благородният шум, свързан с ... |
|
|
Борислав Стоев е роден през 1927 год. в София. Завършил "Националната художествена академия" в София през 1953 г. в ателието по илюстрация при проф. Илия Бешков. От 1975 г. е главен художник на издателство "Български художник". От 1988 г. е професор по илюстрация в НХА, София. През 1992 г. е поканен за професор по графика в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Работи в областта на илюстрацията, графиката, рисунката, книжния дизайн и др. Илюстрирал е над 500 книжки за деца за български и чуждестранни издателства. Борислав Стоев е участвал в много национални и международни изложби и биеналета ... |
|
|
Пътни картини представя част от философската проза на Хайнрих Хайне. Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
Документите, снимките и рисунките, събрани в този том, са безценни свидетелства за бурния страдалчески живот на Пейо Яворов - от раждането му до трагичната октомврийска нощ на 1913 г. С огромна стойност са документите, свързани с участието му в македоно-одринското революционно движение. Читателят ще научи от документални извори как са се родили неговите стихосбирки, биографията на Гоце, както и двете пиеси и ще узнае повече за вдъхновителките на безсмъртната му поезия. Книгата е част от поредицата Съчинения в 7 тома. ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Мислите на Бешков за изкуството, неговите есета, интервюта, статии разкриват образа и на един изключителен писател, журналист и публицист. Уникални са неговите възгледи за карикатурата. Може са се каже, че те са принос в световната история на хумора и теорията за комичното. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихове на една от най-талантливите поетеси и преводачки от руски език. "Като в сага родова, като в таен код не надничах никога в чуждия живот. И не питах нищо, нито пък ме питаха. Всеки Аполон има своя Пития. Всеки Юпитер мамил е Юнона. Всеки апокриф влизал е в канона." ... |
|
|
Завладяващо и мъдро, така както само Стефан Продев умее да разказва, тази книга ни разкрива удивителни картини от българския пейзаж, стоплени от присъствието на незабравими хора, обагрени от невидими за обикновеното око детайли, случки и светлосенки, които единствено голям художник може да съзре. "Всичко идва и си отива. Градове и села, хора и животни, цветя и птици. Единствен Балканът стои и не мърда. Гигантските му гънки са все едни и същи. Ту тъмни, ту прозрачни, подобни на вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където все нещо пуши, а восъкът - на изток, потекъл като лава. Това са гранитът и кремъкът, ... |
|
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |
