Сюжети - музика - хореография - паралели ... В "Сценична съдба на балетни шедьоври част 1. с автор проф.д-р Анелия Янева, се анализира обвързаността на балетното изкуство с драматичния театър (в синтетични танцови изяви от античния свят, Средновековието и Класицизма), както и с някои музикални форми. По-подробно авторът се спира върху известни балетни шедьоври от романтичния балет както "Силфида" в двете й редалции по музика на Шнайцхофер и по музика на Льовенсхолд, "Жизел" от Адам, "Баядерка" и "Дон Кихот" от Минкус, "Раймонда" от Глазунов, "Лебедово езеро", ... |
|
|
"Драги читателю, От столетия човекът търси отговора на въпроса Кой е, какъв и защо. Създава учения, религии, техники, които да му помогнат да се доближи до представата за Бог и същността на живота. И нито една от тях, не го е направила до сега, истински свободен, и истински щастлив. Но са били времена, когато не е имало идеологии и религии. Човекът е бил независим от идоли и е бил свободен, а Земята, пространството, и времето са били единствената му люлка, наречена Живот. В тези времена първите посветени са създавали приказките, притчите и легендите на народите, чиито истории са оцелели и до днес. Защото те съдържат ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
"Скъпи читатели, Винаги съм мечтала да напиша книга, която да бъде интересна и интригуваща за децата и не само за тях. Всичко започна с един разказ, който написах в клас. Тогава бях в четвърти клас, навън беше мрачен есенен ден и бях малко тъжна. Написах първия си разказ, прочетох го на приятелките си Лора, Ирен и Рали. Тяхното мнение ме окуражи, след което го прочетох на Люба, Цвети и Ели. Без тяхната подкрепа нямаше да посмея да продължа. Благодаря им много. Учителката също го хареса и аз с голямо желание продължих да пиша. Така и до днес. Благодаря, че четете книгата ми!" Лина ... |
|
|
Откакто човечеството съществува хората гледат към нощното небе и се чудят какво има там. Относително отскоро в нашата история - до преди около 60 години, хората имат възможността "да погледнат". Постижението да бъдат пуснати първите сателити, а по-късно и хора, в орбитата около Земята, е вълнуваща новина за вестниците из целия свят. Първите астронавти са почитани като герои, докато днес те могат да летят до Международната космическа станция и да се върнат, без дори да бъдат споменати в медиите. В началото на космическата ера през 50-те години на XX век само две страни - Съединените щати и Съветският съюз (СССР), ... |
|
|
В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин. И, разбира се, Йордан Йовков. Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Всеки човек поне малко обича себе си. Така и трябва да бъде, стига да не е самовлюбен егоцентрик. В днешно време обаче често възниква един въпрос: възможно ли е да обичаш себе си, а да мразиш тялото си? Ако според религиите ние съществуваме и извън телата си, то тук и сега, уви, тялото е съседът, който ни съдържа. А нашата личност дали се напасва спрямо формата на този съсъд? Възможно ли е да обичаш себе си и да мразиш тялото си? Проблемът с тялото пълни рубриките на всякакви медии: то не е лечебен глад, то не е ... |
|
|
Завладяваща и жестока одисея, обхващаща повече от хиляда години история, конфликти и култура. Преди хиляда години Украйна е била център на първата велика славянска цивилизация - Киевска Рус. Днес страната е разкъсвана от най-кървавата криза в историята си, довела до смъртта на десетки хиляди. Украйна е била гранична земя и бойно поле в продължение на повече от седем века: от монголската инвазия през 1240 година до протестите на Майдана през 2014 година и опустошителното нахлуване на Русия през 2022 година. В тази проникновена книга Анна Рийд съчетава историческите проучвания с личните си впечатления, за да очертае ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
Само смърт ли носи смъртта или още нещо? Може ли в края да видим нещо друго освен край? Ако всяко щастие ще ни струва накрая загуба, готови ли сме да платим цената за това? Едни истории-приказки, които ни разказват за живота и смъртта. За простите човешки взаимоотношения, надежди и копнежи, които изграждат живота и за това, което ни ги отнема безвъзвратно."Вярвам, че човек може да надвие смъртта само като се отдаде истински на живота." Христина Коемджиева Христина Коемджиева е автор на хумористичните книги от поредицата Бабини неволи. Юрист по образование, завършваща магистратура по философия и белетрист по ... |
|
|
Опит за логико-исторически анализ на българския национален проект. Философия на новата българска история предлага критичен и концептуален прочит на българския исторически разказ, който се отдалечава от утвърдените национални митологии и от традиционните форми на историографско писане. Книгата не реконструира събития, а изследва логиката, която ги свързва, повтаря и трансформира във времето. Нейният фокус е не върху това „какво се е случило“, а върху начина, по който историята е мислена, организирана и използвана като инструмент за легитимация и идентичност. В центъра на анализа стои националният проект като специфична ... |
|
|
"Накратко, посланието е следното: докато Западът загнива, защото е основал всичките си институции и практики върху дефектния индивид, на Русия предстои да завладее света, тъй като тя гради себе си не върху някакви си индивиди, а върху абсолютни ценности, стоящи далеч над отделното човешко същество. Затова следва да се отбележи - Русия не се развива. Тя няма нуждата да се развива, тъй като е изначално перфектна. А след като не се развива, тя няма как да има история. Постоянното усилие да не се допусне формирането на индивиди е причината в Русия да няма нито история, нито закон, нито елементарните житейски удобства, ... |
