Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг, Гамзатов, Суифт, Шекспир, Колдуел, ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Съставител: Ноеми Стоичкова - Иванова, Мария Русева. ... Настоящият сборник събира текстове от националната конференция с международно участие Литературни форми на границата между документално и художествено, проведена онлайн на 17 - 18 ноември 2021 г. Тя бе третият форум, организиран по проекта Текстове от маргиналията: памет и употреби (започнал през 2019 г.) към Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Това трето издание разшири представата, че продуктивната в последните около три десетилетия тема за литературната периферия може да открива нови ниши. Защото граничността по ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
Главният герой Симон Беблер, двадесет и двегодишен студент по сравнително литературознание и философия, е любител драматург и все още девствен. Той не живее живота си, а само го наблюдава - като филм или роман - от безопасно разстояние, от където го държи под (привиден) контрол. В този изкуствено създаден, измислен свят, в който е едновременно и главен изпълнител и режисьор на връх рождения си ден узнава вестта, че е неизлечимо болен и че - както на героя от собствената му пиеса, току-що поставена на аматьорска сцена - му остава не повече от една година живот. Така грубото нахлуване на фикцията в действителността напълно ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
"Не, не се нагърбвам да уточнявам кога и точно как се е родила в литературознанието идеята за плавността на преходите, за органичните преливания между епохи, стилове, за неизбежното вместване на "традиционното" и "модерното" (с недостатъчната му изясненост в литературен и обществен смисъл) в едно "вечно" и "трайно" - за което говори още Пенчо-Славейковият жрец и воин за нови поетически хоризонти. Дори за симпатизантите на идеята за литературна история като разположение на "шедьоври" и пътешествия "по върховете" днес е ясно, че съществува естествен ... |
|
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
|
Първият том предлага избрани критически илюзии на Огнян Сапарев от последните 40 години.Затова е толкова неравен и разнопосочен. Тук например съжителстват някои от първите литературни рецензии на 25-годишният студент с докторската дисертация на побеляващия професор за литературната комуникация. Все пак - както се оказва - асистентските години са по-подходящи за писане на литературна критика...Написаното е своеобразен професионален отчет за едно не прекалено активно, но (да се надяваме) физиономично присъствие в динамичния ни културен - критически и теоретически - процес. Естествено, със своите неизбежни увлечения, ... |
|
|
Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
