Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
|
Съдбата на книгата в електронния век: Литературни анализи, културно наследство и вечната мъдрост на писарите от Древен Египет. Текстовете в този сборник са писани в периода 2009 - 2024 г., публикувани в електронните издания Книги-нюз, Литературен свят, варненския вестник Кил, в. „Словото днес“, списание „Антимовски хан“ и в блога на автора. Те са спонтанна реакция на реални събития и тревожни явления за литератор, неизкушен от литературната критика и теория. Вкратце речено, става дума за опит да се надникне в бъдещето на основата на наследството от културното (литературно) минало на човечеството и тенденциите на нашия ... |
|
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
|
Необичайната поза на световноизвестната скулптура на Огюст Роден впечатлява от пръв поглед. Защо Мислителя, противно на естествената привичка, е облегнал лакътя на дясната си ръка, на лявото коляно? Може би отговорът е в самото название на творбата. Неудобството активизира съзнанието ни. Привичното, "нормално" състояние (ситост, спокойствие, физически комфорт) не раздвижва мозъчните ни гънки. Обикновено е така с всеки от нас. Необичаен по форма е и този сборник. Авторът е събрал свои кратки публикации от последните десетина години в различни сайтове, хартиени издания и от литературния си блог. Плод на лични ... |
|
|
В последно време много се изговори "за" и "против" комунизма, какъвто всъщност у нас не е съществувал. Факт е, обаче, че негово подобие изживяхме. Този роман е опит да се покажат част от чертите му, довели и до срамни петна на родната демокрация, които тегнат над всички ни. "Властта и на Бог, и на Диктатор произтича от едно ярко усещане - Страх! Именно то, това подло усещане, което може да срине човек, да го лиши от собствено уважение, да му секне думите и дъха, да му стъпче чувствата под калта, да го лиши от инстинктите даже, именно той - мрачното величие Страх. Именно той бе господар на човека. ... |
|
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
|
Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев, как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
|
Тошо Лижев е роден на 15.09.1941 г. в село, сега град, Стражица, Великотърновско. Завършил специалност "Славянска филология" в Софийския университет. Работил е като журналист, бизнес организатор, библиотекар, кредитен инспектор. Пише само фантастика. Не е членувал и не членува в никакви политически и "творчески" организации. С едно малко прекъсване от 20 години е издал досега 9 книги: "Градините на Марс" (1976 г.), "Не стреляй дори на шега" (1978 г.), "Омайко и Умейко" (1980 г.), "Невъзможен свят" (1980 г.), "Животът на една звезда" (1985 г.), " ... |
|
|
Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев, без да е специалист в тази област, ... |
|
|
Действието на романа се развива в края на 70-те години на отминалия век. Място - Девня, наричана тогава от пропагандата Долина на голямата химия, а от работниците - Долина на смъртта. На фона на гигантското за нашите мащаби строителство разказът проследява съдбите на няколко обикновени работници, на инженер-изобретател, на пълномощника на ЦК на БКП и Министерския съвет за строежа и семейството му и на други герои, пряко или косвено свързани с градежа на промишления комплекс. В този кипящ котел, както го нарича щатният поет на строежа, се преплитат и сблъскват стремежи, амбиции и страсти на хиляди от цялата страна. Всеки е ... |
|
|
Енциклопедия на човешката глупост. Още древните са твърдели, че гениалността я дели само крачка от глупостта. Историята на човечеството - освен всичко друго - е и низ от заблуди, робуване на стари и създаване на нови митове. И днес, в XXI, навярно най-рационалистичния век, независимо дали го съзнават или не, хората са подвластни на безброй предразсъдъци и суеверия, чиито корени понякога тръгват от зората на човешката цивилизация преди 5-6 хиляди години. Книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, е скромен опит да представи една по-обща картина на вярванията и проявите, белязани от човешката глупост през ... |
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
