Защо: Приписки и хрумки

Необичайната поза на световноизвестната скулптура на Огюст Роден впечатлява от пръв поглед. Защо Мислителя, противно на естествената привичка, е облегнал лакътя на дясната си ръка, на лявото коляно? Може би отговорът е в самото название на творбата. Неудобството активизира съзнанието ни. Привичното, "нормално" състояние (ситост, спокойствие, физически комфорт) не раздвижва мозъчните ни гънки. Обикновено е така с всеки от нас.

Необичаен по форма е и този сборник. Авторът е събрал свои кратки публикации от последните десетина години в различни сайтове, хартиени издания и от литературния си блог. Плод на лични житейски наблюдения, отклик на национални и световни събития, на медийни съобщения със сензационен характер, в литературното си единение те дават представа за личната позиция, за авторското кредо по ред наболели проблеми на съвременността. Читателят може да не е съгласен с някои твърдения, противоречащи на общоприетото. Необичайно в този смисъл е и съдържанието. Но по-важното е друго - писателят поставя и ред неочаквани въпроси, предизвикани от повода за изява на мнението му, на гражданската му позиция.

Авторът сякаш ни приканва: разсъждавайте, не приемайте наготово общоприетите "рецепти".

Колко важно е това в днешните условия на медийно зомбиране, насаждане на съвременни удобни на властимащите митове, душащи мисълта ни...

"Защо. Това е въпросът, първият и неотменим въпрос пред лицето на непознатото, неясното. В такива случаи обикновено повечето от нас се задоволяват да питат кой, кога, къде, как. Плъзгане по повърхността.

Приучи ме към този въпрос дядо ми Лазар Касабов. Той беше не особено образован човек, възпитаник на килийното школо от края на XIX век в старата църква Света Богородица. Баба ми на смях разправяше как се е изложил на простичкия въпрос "Какво дава овцата?". Отговорът му бил: мляко и месо. Ами вълна, бе калпазанино, възкликнал даскалът и го погалил по главата със сопата си. Дядо ми е бил най-високият и едър ученик, винаги е седял отзад. Но и сопата е била достатъчно дълга да стига до последния ред на седналите по турски направо на пръстения под ученици. Даскал му е бил Никола Козлев, но не съм сигурна случката с него ли е, той се е задържал само няколко месеца в Стражица.

Пътуваме с каруца по шосето край жп линията. По нея се носи и бързо ни задминава тривагонна мотриса на път към Попово. Новост в нашия край. Дядо ми дръпва поводите, конят послушно спира. Двамата се взираме в плътно съчленените части на мотрисата с червеникав цвят, прилична на гигантска гъсеница. Дядо понадига с дръжката на камшика капата си и пита: защо не пуши? И аз, невръстното хлапе, съм изненадан, но не от бездимното влакче, а от въпроса. След няколко дни дядо ми узна що е то дизелов двигател и се успокои.

Една вечер след като хапнахме каквото бабата бе сготвила, дядо ми прилепи широката си длан с разперени пръсти на масата и ме попита дали знам защо са пет. Не знаех, разбира се. Детското съзнание възприема нещата такива каквито са на вид, вкус, мирис и прочее. Тревожните въпроси идват по-късно, след като в мозъка ти по непознат и нахален начин се настани абстрактното мислене. Человекът (дядо ми винаги изговаряше така тази дума) има пет пръста, защото и гущерът е с пет пръста. Те са ни наследство. Спомних си, през деня в градината ни край реката той, хванал гущерче, го разглеждаше съсредоточено. От обясненията за "наследството" тогава нищо не разбах, а сега си мисля, че дядо ми интуитивно е стигнал до обяснението на англичанина Чарлз Дарвин. До нелепата заблуда за еволюцията, която се оказа корава и още се кипри на трона на съвременната наука. А причината - една от причините - е, че неодарвинистите не си задават въпроса защо мутациите водят само до вредни изменения в организма, до уродства и дори до смърт. И не се наследяват. Традиционалистите ги крепи сляпата вяра, че има и полезни мутации.

Дядо ми Лазар недоумяваше защо комарите не го жилят. По едно време той дори се съмняваше, че те са кръвопийци. Зачервяването по кожата обясняваше с някакво дразнене, както е при допир с коприва. Един от братовчедите ми намери присмехулно обяснение: комарите отбягват стареца, защото е "спиртосан". Дядо ни вода не пиеше, преживяваше, и то дълбока старост, на вино и ракия.

Въпросите, които започват със "защо", често те карат да се двоумиш, тъй като знаем как очевидното често ни подвежда. А понякога те просто са непосилни за опита и знанието ни.

Защо например стомахът не смила сам себе си?
Защо християнските храмове носят имена на светци, на Богородица, на мъченици и никога името на Бог?

Защо Леонардо да Винчи при изготвянето на книгата, известна днес като Лестърски кодекс, си е послужил изцяло с огледално писмо? (За да се чете текстът, трябва да го гледаш в огледало.)

Защо скакалците чуват с краката си?

Защо делфините са толкова дружелюбни към двукракото сухоземно същество, безпощадно избивало ги, за да ги превърне във вкусна мръвка? То и в наше време тук-там не се е отказало от тази практика, а рибарите им пакостят, тъй като ги имат за конкуренти в риболова.

Защо разстоянията между Слънцето и Земята и между Луната и Земята са в такова съотношение, че двете светила ни изглеждат еднакви по размер? Случайност? Някаква капризна игра на мирозданието, та да можем да наблюдаваме пълно слънчево затъмнение?

И така нататък, и така нататък.
Защо. Проклет въпрос. Но благодатен за ума."
Из книгата

Стено
Варна, 9002
ул. Ген. Киселов №27
stenobg@gmail.com

Приписки

• Битие
• О времена, о нрави!
• Животните и ние
• Към Пегас и под Пегас
• Фантастика и реалност

Хрумки