Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
Историята на едно много специално приятелство ... Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че е написал и "Ана и Черния рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия е, че е уникална и няма аналог в световната литература. "Мистър Бог, тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, ... |
|
|
Мнозина смятат, че календарът на маите отразява края на историята на познатия ни, основан върху дуалността и разделението свят. Но дали последният ден в този календар е денят на Страшния съд или бележи началото на нов цикъл и обозначава пространствено-времевия портал, през който ни предстои да прекрачим към нов живот и нови светове на възможности? И дали предсказаното от инките "време отвъд времето, когато Земята ще се обърне", се отнася за идните години? Като използва широк кръг от източници и собствените си заключения в резултат на дългогодишната си изследователска работа, П. М. Х. Етуотър систематизира ... |
|
|
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
"Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? Потос на Антоан Асенов е много неща книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък, Всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е ... |
|
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |
|
|
"Кайротични прелюди утвърждават Антоан Асенов като един от най-изтънчените есеисти в българското литературно пространство днес. По монтеновски, с увереността на един зрял дух, авторът се гмурва в есеистичното раздаване, сякаш това е най-естественото състояние на речта и общуването, превежда музиката на езика на живота, втъкава музикалното в битието. Организирани на принципа на годишните времена, 12 на брой, колкото са и месеците в годината, текстовете в този сборник са по следите на изгубеното време, но към едно наше, родно детство, което непрестанно излиза от локалното на спомена и се свързва със световната култура ... |
|
|
"Романът Бреговете на Бохемия може да бъде причислен към типа книги, фокусирани върху конкретни исторически рани, върху някакви точки на пречупване в българската политико-властова история. Действието се развива в невралгичното за България време от началото на 30 -те години на XX век: между 1933 г., малко преди "звенарския" преврат, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният герой, бивш поручик от армията, обичащ лекия живот и забавленията, официално се подвизава като журналист, а неофициално е шпионин на царя и същевременно ... |
|
|
Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
|
"В книгата пътешествията и поезията преливат едно в друго като скачени съдове. Фантазмени слоеве и съновидения са поставени върху наблюдения и описания на реални места и ситуации, проникват в тях и ги променят поетически, понякога сюрреалистично, през смях и факти, обрасли с поетически смисли. В подходът при писането на "Лимне X", текстовете е в често вглъбеното наблюдаване на микроскопични форми или движения - насекоми, тичинки, трептене. Движението е от малкото към голямото. От дребните форми живот и проявления в природата към едрите прояви на дух, човечност, мисъл. Това са текстове, потопени в природата ... |
