Based on lectures given at Cambridge colleges and first published by the Hogarth Press in 1929, A Room of One's Own is an extended essay about the predicament of female writers and a stirring call for autonomy and recognition. As well as settling scores with reactionary critics and laying the foundations of a history of women's literature, the text is also a triumph of imagination, with a celebrated passage envisaging the fate of a fictional sister of Shakespeare's. A seminal, widely studied feminist polemic that touches on both literature and politics, A Room of One's Own is essential reading for those ... |
|
|
Complete and unabridged. A pocket sized book - 10 x 15.5 cm. ... In this extraordinary essay, Virginia Woolf examines the limitations of womanhood in the early twentieth century. With the startling prose and poetic license of a novelist, she makes a bid for freedom, emphasizing that the lack of an independent income, and the titular 'room of one's own', prevents most women from reaching their full literary potential. As relevant in its insight and indignation today as it was when first delivered in those hallowed lecture theaters, A Room of One's Own remains both a beautiful work of literature and an ... |
|
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |
