A Room of One's Own

Поредица "Macmillan Collector's Library" Времетраене: 1:12 мин. Вирджиния Улф Времетраене: 1:16 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

Complete and unabridged.

A pocket sized book - 10 x 15.5 cm. In this extraordinary essay, Virginia Woolf examines the limitations of womanhood in the early twentieth century. With the startling prose and poetic license of a novelist, she makes a bid for freedom, emphasizing that the lack of an independent income, and the titular 'room of one's own', prevents most women from reaching their full literary potential.

As relevant in its insight and indignation today as it was when first delivered in those hallowed lecture theaters, A Room of One's Own remains both a beautiful work of literature and an incisive analysis of women and their place in the world.

This Macmillan Collector's Library edition of A Room of One's Own by Virginia Woolf features an afterword by the British art historian Frances Spalding.

Macmillan Collector's Library е поредица на английски език, която определено може да впечатли големите ценители на книги. В гамата са включени заглавия на вечни литературни класици. А всички книги са във вид на луксозни издания, които чудесно допълват стойността на великите произведения. И не само това: всяко издание от колекцията е с такава визия, че ще се хареса на тези, които имат слабостта към това да си създадат перфектната библиотека у дома.

Книгите от поредицата са с компактен, джобен формат (10 x 15.5 cm), така че всяка може да е едно малко бижу, подходящо и за пътувания, и за четенето у дома. Ценната стойност на малките бижута в поредицата е допълнена и с един прекрасен детайл - страниците са направени със златист кант. Кориците са твърди, облицовани с текстил, като всяка от книжките си има и хартиена подвързия. Освен това е добавена и текстилна лента за отбелязване на страницата, до която сте прочели историята.

Като заговорихме за история - Macmillan са се погрижили да предложат разнообразие от произведения и задоволят интересите както на големите, така и на малките. В поредицата присъстват емблематични заглавия, ценени от възрастните. Но също и вечни класики, с които са пораснали поколения малки читатели. Ще откриете вечни произведения като Ромео и Жулиета на Шекспир, Големите надежди на Дикенс, Престъпление и наказание на Достоевски и много други. А за децата: сред заглавията са Малкият принц на Екзюпери, Книга за джунглата на Киплинг, Приключенията на Том Сойер на Марк Твен.

Истинско разнообразие от ценни колекционерски издания! - да, това е светът на Collector's Library. А от Macmillan споделят и какво ги прави такива бижута:

"Създадени с идеята да се харесат на любителите на книги навсякъде, изданията на Macmillan Collector's Library са достатъчно малки, за да пътуват с вас, и достатъчно красиви, за да заемат челно място в домашната библиотека. Тези много обичани литературни класики могат да бъдат също и перфектният подарък за близки или приятели."

Вирджиния Улф е английска писателка, есеист, литературовед и критик, една от най-изтъкнатите фигури на литературния модернизъм през ХХ век във Великобритания. Тя е първият писател в световната литература, който привлича вниманието към социалния опит на жените, помагайки им да станат "видими" в обществото.

Аделайн Вирджиния Стивън се ражда на 25 януари 1882 година в Лондон в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп Стивън. Тя е третото дете в семейството. Малката Вирджиния израства в изключително интересна среда. Домът на семейството е бил известен като литературен и художествен салон, където се е събирал аристократичен Лондон. Там обект на беседи са били теми, свързани с импресионизма, теориите на американския психолог Уилиям Джойс; често са се чели откъси от творбите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Редовни гости в дома на семейството са били писателите Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс, Джордж Елиът и др.

Цялата тази идилия рухва, когато Вирджиния навършва 13 години. Внезапно, вследствие на пневмония, умира майка ѝ, което вероятно е причината довела до първия нервен срив на писателката. Впоследствие тези състояния са чести спътници в живота на Улф. По-голямата ѝ сестра - Стела поема грижата за дома, но скоро след това и тя умира. Бащата на писателката умира от рак на 22 февруари 1904 година. Всичките му деца, с изключение на Вирджиния, приемат случилото се с облекчение - най-накрая и те са свободни. Обаче Улф не се чувства напълно свободна, дори и след смъртта на баща си. До края на живота си тя води с него непрекъснати вътрешни спорове, обвинява го, след което го оправдава.

Веднага след смъртта на бащата, семейството продава къщата си в скъпия и перспективен квартал "Кенсингтън" и се премества в бедния бохемски район "Блумсбъри", който впоследствие придобива голяма популярност, благодарение на кръга интелектуалци, в чийто център се оказва самата Вирджиния. Новият дом за нея е символ на новия живот и новото начало, които я очакват. От 1905 година тя редовно започва да пише за "Литературното приложение" на вестник "Таймс". Смъртта обаче продължава да съпътства живота на авторката - брат ѝ Тоби умира от тиф, едва 26-годишен. Това се превръща в нов страшен удар за писателката и тя изпада в поредните си депресивни състояния.

По време на обучението си в "Лондонския колеж" Улф се запознава с Литън Стрейчи, Клайв Бел, Саксън Сидни-Търнър, Дънкан Грант и Ленард Улф. Всички те формират ядрото на интелектуалния кръг "Блумсбъри". Това са влиятелна група от литератори и хора на изкуството, които оспорват твърдо установените във викторианското общество понятия за благоприличие. Пред 1912 година Вирджиния се омъжва за един от членовете на кръга - журналистът и писател Ленард Улф. Бракът им представлява интелектуален съюз между двама взаимно уважаващи се хора, тъй като писателката така и не успява да преодолее своята фригидност, породена от тормоза на братовчедите си в детството. През 1915 година е публикуван първият ѝ роман "Далечно плаване", който е плод на големи литературни и интелектуални натрупвания у младата Улф, но и на две епохи - викторианската и модерната, които се сблъскват в нейното творчество. Самата авторка е винаги много самокритична към текстовете си и ги преработва многократно, докато ги одобри. Ленард създава практически идеални условия за писателската дейност на съпругата си.

Пред 1917 година те основават издателство "Хогарт прес", в което впоследствие се издават почти всички романи на писателката. Един от най-известните романи на писателката "Госпожа Далауей" е публикуван през 1925 година. Историята проследява един ден от живота на измислената героиня - светската дама Далауей, в периода на следвоенна Англия. В щастливия си брак обаче мисълта за родителите не дава покой на Улф и през 1927 година тя публикува романа си "Към фара". В него писателката се опитва да пресъздаде характерите на майка си и баща си образите на госпожа и господин Рамзи. И въпреки, че опитът е успешен, творбата не помага на писателката да се спаси от натрапчивите мисли за баща си. Следващите два романа на писателката "Вълните" (1931 г.) и "Годините" (1937 г.) също придобиват известност и се радват на голям читателски интерес.

Патриархалният ред в собственото семейство поражда отхвърлянето на патриархалния ред в обществото - това е отразено в двете есета на Вирджиния, които се превръщат в класика на феминистката критика - "Собствена стая" (1929 г.) и "Три гвинеи" (1938 г.). В романа си "Орландо" Улф описва Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита), с която писателката има десетгодишна любовна връзка. Романът представлява фантастичен биологичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века, като любопитното тук е, че въпросният герой е ту мъж, ту жена. След завършването на последния си роман "Между действията" (1941 г.) психическото състояние на Улф се влошава. Тя започва да получава главоболие, да чува гласове и изпада в силна раздразнителност. Според съвременните психиатри и психолози, които внимателно изучават историята на болестта на Вирджиния, уповавайки се на оцелелите документи от този период и спомените на нейните съвременници, писателката е страдала от тежка форма на маниакално-депресивна психоза.

На 28 март 1941 година, след като оставя прощално писмо на съпруга си, Вирджиния Улф слага край на живота си, удавяйки се във водите на река Оуз, в близост до дома ѝ. Творчеството на писателката и до днес се смята за повратна точка във формирането на женската проза като литературен жанр.

Ориндж интернешънъл АД
София, 1528
бул. Христофор Колумб 64
info@orange-bg.com