"Неочаквано се появиха мъртви риби. Какво ставаше с водата? Алеа вдиша бързо през хрилете и мигом ѝ стана гадно. Каквото и да съдържаше морската вода, явно не беше шега работа. Тя присви очи и различи фигура. Носеше се по течението. Когато се приближи, сърцето ѝ спря от уплаха. Във водата се носеше безпомощен човек. Това беше той." Из книгата Екипажът Алфа Кру поема курс към Франция, за да се срещне там с майката на Алеа Нелани. Дали тя наистина ще ги чака на уреченото тайно място? И дали приятелите ще успеят да се изплъзнат на д-р Орион? Бягството крие смъртна опасност, но именно тя сплотява ... |
|
|
Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце. "Несбъднати души - ловци на дъждове! Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени тъй жадно се стремят към други светове - и пращат тънък лъх крилата им студени... За миг, за малък миг елате в моя мрак - във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна! Станете дъх и слово, станете ... |
|
|
Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много? Това ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
"Дъждовете на страха" е роман, в който се разполагат проекциите на нестройните, но богати на подстъпи светове - реални и не толкова реални, в който ровенето в миналото е също така значимо, както и ровенето в днешното живеене, а преосмислянето му е ключът към тези светове. Роман, в който звукът от премитането на елхови иглички в спокойния пловдивски дом (звук, напомнящ разсипан игленик) се смесва с тревожното шуртене на конска урина по шосето от Чернобил, роман, от чиито страници ни гледат едновременно и каналните плъхове от 68-ма - мокри, полумъртви, с очи като бутони на асансьор, и бобрите, чиито жилища- ... |
|
|
Един невероятен ден ще промени живота им - но за добро, или... не? Когато изненадващ повод запознава Шона и Франки - две млади жени, твърде отдалечени по социалната стълбица - едната жадува да гърмят тапи от шампанско, а на другата направо ѝ се плаче. Шона налива празничните напитки. С разбито сърце и мечти, тя е готова за ново начало. Нима не заслужава най-сетне късметът да ѝ се усмихне? Франки е щастлива с каквото има - скромен живот, който е изградила със съпруга си и двете им дъщери. Но тя знае какво се случва, когато на парите бъде позволено да поемат властта. И това я плаши. А докато капризът на ... |
|
|
1930 година, Раджпутана, Индия. След смъртта на съпруга ѝ единственият спътник в живота на 28-годишната фотографка Елиза е нейният фотоапарат. Когато британското правителство я изпраща в индийско княжество, за да запечата на лента семейството на владетеля, тя е решена да си създаде име на професионалист. Но когато пристига в двореца, Елиза среща Джай, красивия, но мълчалив и често мрачен брат на махараджата. Докато му отваря очите за бедността на собствения му народ, той ѝ посочва несправедливостите на британското управление. Скоро двамата ще открият, че помежду им има повече общо, отколкото са си мислели. Но ... |
|
|
Книгата Заек в дъжда. Стихотворения е дебютна за автора Елко Чернев."Елко Чернев ми припомни времето, когато той, 16-17-годишен, изпращаше свои интересни творби в ученическото списание Родна реч - на което бях 10 години главен редактор. Какво мисля за неговата позакъсняла първа стихосбирка, почти половин век по-късно? В най-сполучливите от тези стихотворения виждам юношеска, даже на места - детинска, непритворена искреност, съчетана с любопитна, понякога изненадваща образност. За някои доста смели метафори авторът може да бъде поздравен. Лично на мене ми харесват такива негови лирични хрумки, в които той иска " ... |
|
|
Какво би могло да свърже завинаги съдбата на климатолог с циркова артистка? Ще бъде ли кармично, ако само веднъж тя не участва в най-блестящия си номер, а той не познае прогнозата за времето? Защо се налага двамата да избягат от България и да търсят щастието си сред маслиновите плантации край каталунското градче Росес? Наистина ли най-горещите месеци носят буквата Л - април и юли? Дъждът не е случайна дума. Тя винаги се пише с Л. И води до две кардинални решения. Кои са те и ще имат ли Лучия и Любослов смелостта да изберат правилното? Това е роман за любовта, смелостта и последствията от постъпките. Ухае на портокали, ... |
|
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
|
|
"Моето тяло беше бавна вода, която течеше далече от друго. Докато това разстояние не превърна във път. Докато не преплува онези опасни подводни течения. За да навлязат бавно гладните ти сетива в стотиците скрити пристанища на тялото ми." Мирослава Карабелева е родена на 24.04.1972г. в Бургас. Завършила е право в БСУ 1998г. Публикации: сп. "Родна реч" - 1987г., Литературно-художествен алманах "999" - Бургас, Литературно-художествен алманах "Мисъл" - София-1999г. "Соления дъжд на тъгата" е първата и книга. ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
