Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
Характеристики: размери: 140 x 100 cm; пластмасови лайсни и винил. ... |
|
Стенна историческа карта на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) и врезка - Априлско въстание, 1876 г. Характеристики: географска мрежа; хидрография; територия на Османската империя, автономни и други територии, райони на действие на български чети, райони на съсредоточаване на войски; граници на зависими и независими държави; движения на руски, османски, сръбски, румънски войски и българското опълчение; битки и обсади; столици и градове; надписи на хидрография, държави, автономни области и други; легенда. Характеристики на врезката: географска мрежа; хидрография; територия на Османската ... |
|
Съставител: Атанас Панчев. ... "Това беше най-честната война в историята на целия XIX век в Европа. Това беше война на вярата! Това беше победа на вярата! Войничетата, които форсираха Дунава, виждаха, че един народ отсреща първо се моли на същия Бог по същия православен начин, второ, че казва любов, мамо, хляб с една и съща дума. И този народ заслужава да бъде освободен, дори и да се пролее кръв. Днес пак ви разправят, че Русия имала имперски интереси. Хубаво! Коя държава по това време от ранга на Русия няма и не провежда имперски интереси? Имперска държава по това време е Белгия, имперска държава по това време е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Научната литература по историята на Руско-Турската война 1877-1878 г. е толкова многобройна, разнолика и разнообразна, че тя самата може да бъде обект на отделно изследване. Но в нея рядко срещаме равновесие в оценките. Ако преднамерено се експонират или изтъкват само една от страните на това равновесие, тогава пропорциите са нарушени, а същият процес приема едностранчиво обяснение. При тази зависимост онова, което се пише "за" войната или "против" нея, е фактически опит за възстановяване на разумното равновесие. Войната бе европейско събитие, особено в нейната предистория и последствия. Но основният ... |
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
|
Книгата Година на война 1877 - 1878 съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник Новое время и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на места са доста скандални. И трите тома съдържат богат документален материал, който дообогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните работници в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от ... |
|
Изданието е на български, немски, английски, френски и италиански език. ... Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев."Празнуваме тази година-две велики исторически времена от изминалия 15-вековен път на българското племе. Това са 1000-годишнината от Симеоновия Златен век и 50-годишнината от Освободителната през 1877 - 1878 г. война и образуването на III-то Българско царство. С тези празненства съвпада и 10-годишнината от царуването на Негово Величество Цар Борис III. За голяма скръб обаче целокупният български народ в днешните празненства не може да участва. В поробените български земи: Източна ... |
|
Сто и четиридесет години след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. темата за противопоставянето на двете империи - Руска и Османска, продължава да заема централно място в съзнанието на българите. Войната, която ние наричаме Освободителна, е и последният самостоятелен конфликт между двете източни монархии. Войната, която ние наричаме Освободителна, е и последният самостоятелен конфликт между двете източни монархии. Предстои им още един сблъсък след това, но той ще се разгори по време на Първата световна война, когато двете империи ще застанат една срещу друга като част от Антантата и Централните сили. Докато ... |
|
Изданието е двуезично - на български и немски език. ... Дневникът на Александър фон Батенберг, който той води по време на участието си в Руско-турската освободителна за България война от 1877 - 1878 г., е издаден за първи път в превод на български през 1992 г. Що се отнася до самия оригинал, той се съхранява в Българския исторически архив при Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий в София. От такава гледна точка може да се каже, че както изследователската, така и заинтересованата по-широка читателска аудитория у нас, вероятно вече познава този много интересен исторически документ - едно несъмнено свидетелство за ... |
|
Откъс от книгата "Европа в буря и покой" от 1888г. ... Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни. Към тази именно група е и кореспондентът на "Бостън джърнал" - американският писател и журналист Едуард Кинг (1848 - 1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите ... |
|
Съставители: Биляна Борисова, Кристина Йорданова. ... Включените в христоматията текстове уплътняват представата за общото състояние на литературата, констатирано в различни моменти от периода, запознават с исторически критически гледни точки към процеси и автори, въвеждат във важни за времето дискусии по спорни въпроси относно пътя на развитие на литературата, тенденции в нея, проблеми на творчеството на отделни автори. През гледната точка на критиците, отразяваща техните естетически и идеологически възгледи, се дава възможност да се проследи динамиката на критическа рефлексия върху литературата и да се доловят ... |