"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
|
Скъпи майки и татковци, мили баби и дядовци, Всяко малко дете обича да му четете преди заспиване. В тази Приспивна книжка ще намерите 20 кратки приказни текста и 10 стихотворения, които ще ви помагат всеки ден. Докато малчуганите разглеждат големите ясни илюстрации, вашият глас ще оживява приключенията на любими приказни герои. Книжката е част от поредицата Приспивна книжка на издателство Пан. ... |
|
|
Да живеем с баланс и хармония. ... Дао е човек, който тича по път. "Дао за всеки ден" е просветляващ сборник от 15 глави и 236 древни графични символа с техния превод, тълкувание, ключове за разбиране и съпътстващи медитации. Държите в ръцете си едно изключително произведение, което съчетава в едно калиграфия, символика, философия и практични съвети за ежедневието ни. Ако търсите свободата, смислените приключения и вдъхновяващите открития, ако се нуждаете от водач и приятел по Пътя, тази майсторска книга е за вас. Писателят Ден Мин-Дао е майстор в Дао медитацията, философията на Изтока, вътрешните бойни ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
Поколения български деца са закърмени със стиховете на Петко Славейков. Любовта към родината, възхищението от красотата на българската природа, спомена за майчина ласка и бащини заръки, трудолюбието, преклонението пред знанието и родния език – всичко това любознателният читател ще намери в тази малка книжка. В нея са събрани едни от най-красивите и популярни стихотворения за деца на великия български писател: "Татковина", "Войници", "Кукувица кука на зелена бука. Горо ле, зелена, водо ле, студена,ти, Стара планино!", "Майка", "Мале, мила майчице, златна моя сенчице", & ... |
|
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
|
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
|
София в годините на зрелия социализъм. Група бивши съученици от столична гимназия в Лозенец споделят обща бохемска компания и заедно преживяват както драматичните си интимни истории, така и своите малки форми на съпротива срещу нормата - идеологическа и морална. А сърцето на този разнороден приятелски кръг е Коко Бохема - роден артист и неустоим красавец, неприспособим към режима, обладан от мечтата за Ориент Експрес, отвеждащ отвъд границата. Една експресивно разказана история, изпълнена с въздигащи и принизяващи човешките страсти, ненаситна любов и предателства, нанизани на нишката на документални събития. Роман за ... |
|
|
В книгата са включени 200 стихотворения за България, за национални светини и българския език, както и за онова, което трябва да направим, за да държим гордо изправени главите си. Моя Българийо! Златна моя Българийо - лете пшеничено руса. Есен с туптящо сърце - с грозде, замайващо вкусно. Зиме - принцеса добра - топло завива земята. Пролет - градина с цветя - пак се завръщат ятата. Дунав и Черно море като сестри те прегръщат, а планините навред свойта прохлада разгръщат. Бързат реки, покрай тях малки поточета тичат. И в долини, в равнини ражда земята обична. Моя родино, за теб колко юнаци умряха? Легнаха те във ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
