Романът започва със смъртта на бащата комит Никола и завършва със смъртта на сина - цар Самуил. Между двете смърти - 44 години на битки и поражения, на ликуваща радост и безмерна скръб, на предателства и коварства, на самота и самотност, защото такава е ористта на владетеля. Всички детайли в романа са автентични. И сред този необозрим откъм събития живот, редките моменти на любовно опиянение се превръщат в по-ценни от цялата му царска хазна. Романът е историческо-психологически - нещо, което авторката изпробва не за първи път. "Аз" - моно формата ѝ дава възможност да разкрие героя в неговата ... |
|
Княз Тервел е син на Аспарух и заема престола след неговата гибел през 700 г. Изиграва голяма роля в укрепване и разширяване границите на българската държава. Той е единственият чужд владетел, който поставя на престола на Източната Римска империя сваления десет години преди това василевс Юстиниан II, за което получава титлата Кесар на Империята. Но най-голяма слава му донася разгромът на многохилядната арабска армия, стегнала в обсада по суша Константинопол. С този художествен-документален роман ще надникнете в живота на славния Тервел, завършил живота си като монах под името Тривелий Теоктист в построения от него ... |
|
Действието в романа се развива в края на XII и началото на XIII век и е фокусирано върху въстанието на братята Теодор и Йоан-Асен, което довежда до възкресяването на Второто българско царство. Проследени са всички важни стълкновения между армията на новопровъзгласения български цар Теодор-Петър IV и ромейския император Исаак II Ангел. Специално място е отделено на действителен случай, когато освобождението на България от ромейско робство буквално е висяло на косъм. Тогава ромейските войски проникват неочаквано през източните части на Хемус, опожаряват Преслав, Плиска и обсаждат Търново. Градът е неподготвен за този ... |
|
"Този роман е художествено-документален, здраво стъпил върху историческите факти, потресли света със своята свирепа жестокост. Но той не е книга за насаждане на омраза, напротив – познавайки миналото, трябва да го осмислим и да не допускаме то да се повтори. Отрежете на едно дърво корените, и то ще загине. Заличете на един народ историята, и той ще изчезне." Павлина Павлова ... |
|
Орфей е име, познато на целия свят най-вече с новото религиозно учение, което той създава и разпространява, изградено върху вярата в безсмъртието на душата. Орфизмът е в противоречие с официалната тракийска царска идеология и вероятно става причина за неговата смърт. Най-великият поет и певец на древността двайсет години живее и се обучава в Египет, откъдето донася и първите знаци на тракийската писменост, която усъвършенства и започва да обучава на нея своите ученици. В романа е описан този отрязък от неговия живот, съвпаднал с управлението на фараон Ехн-Атон. Разказано е и за участието му в похода на аргонавтите. И ... |
|
"Най-трудно се пишат исторически романи, защото всички отдавна знаят сюжета и неговия финал. Но, макар да го знаят, харизмата на някои герои е толкова голяма, че хората не се насищат да прочетат поредната приказка за тях. Затова писателят поема риск - ако не разкаже своята приказка увлекателно, да бъде подложен на унищожителни критики от всички посоки. Е, аз поех този риск. Тракиецът Спартак се е превърнал в световен легендарен герой, след като успява да избяга заедно с още 77 гладиатори от школата в Капуа и да застане начело на разбунтувалите се роби. Скоро армията му започва бързо да расте и след всяка победа над ... |
|
"Посвещавам този роман на моя пра-прадядо Йордан Парцалев, комита в четата на Бачо Киро и Поп Харитон, взел участие в Дряновската епопея през бунтовната 1876 г., и на сина му Георги, загинал като доброволец в Първата световна война. Посвещавам този роман и на всички онези, знайни и незнайни мъже и жени - българи, руснаци, украинци, беларуси, волжки българи, румънци, сърби, черногорци, поляци, чехи, финландци, далматинци, италианци и на японския самурай Сейго Ямадзава, сражавали се за освобождението на България. Посвещавам го и на всички онези, знайни и незнайни мъже и жени, чиято кръв е напоила пръстта на България. ... |
|
"По-позитивна книга не съм чел, макар че познавам доста произведения на Дънов. Сполука е разкриването на същността на едно духовно учение, зараждането и развитието на едно движение, видимо е как се разраства една национална организация, която има световно влияние. Сполука е, че книгата показва философски, но не абстрактно силата на духовната същност на човека, неговия вътрешен мир, нравствените движения и колизии в обществото. Сполука за тази книга е езикът, който не е натруфен, а изчистен, литературен, разбираем, вдъхновяващ. Сполука е икономичното, изчистено, прелестно представяне на природните картини. Сполука е ... |