"Тази книга се посвещава на Гоце Делчев - гениалният създател на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Тя излиза точно, когато се навършват 150 години от рождението му. Какъв по-подходящ момент? Може би това е знамение - че именно сега възникна идеята, и се роди това вълнуващо четиво... Романът ще ви замае. Той замая дори автора си... Едно уникално художествено послание, разтърсващ приключенски трилър, чрез който да научите и толкова много за толкова славната ни история... Талантът на автора е ненадминат, и Гоце напълно заслужава, чрез него, да си спомним за постигнатото от този втори ... |
|
|
"Сянка" е третият роман след "Убиец" и "Другата" на един от най-отличителните гласове в съвременната българска литература: Васил Панайотов ! 1, 30, 29, 28... дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин - чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог."Решението за самоубийство никога не е спонтанно и се предхожда от страх и колебания, но след това на тяхно място идват твърдата ... |
|
|
Малкият Аман и майка му са напуснали дома си и живеят в пещера, подобно на много други афганистанци, опитвайки се да оцелеят в един жесток свят на бедност и насилие. Един ден пред входа на пещерата се появява измършавяло и покрито с рани куче. Аман се грижи за него, докато раните му заздравеят, и кучето става негов постоянен спътник, негова сянка. Така и го наричат Сянка. Когато Аман и майка му решават да поемат на дълго пътешествие през опустошения Афганистан в търсене на нов и сигурен дом, Сянка се превръща в техен закрилник. Скоро ще разберат, че Сянка въобще не е обикновено куче... Романът Сянка е носител на ... |
|
|
”Карин е изключително талантлив разказвач със силно усещане за стил и многопластовост на смисъла. Тя влиза под кожата на своите герои и ги представя по един невероятен начин. Този роман предизвиква силно морално възмущение и задава въпроса какво правим всъщност с живота си..” Norrtelje Tidning ”Карин Алвтеген е една от най-добрите писателки в жанра, дефиниран като психологически трилър. Романът „Сянка” е отлично четиво - интелигентно и изключително добре написано.” Eskilstuna-Kuriren ”Авторката на „Сянка” отново се движи между странни чудати характери и „нормалните хора”, между всекидневни рутинни действия и катастрофални ... |
|
|
Съдбата призовава избраните. Драконът ще се надигне. На всеки хиляда години Великият дракон може да бъде призован и да изпълни едно желание на смъртен. Краят на хилядолетието наближава и всеки, ламтящ да се сдобие с тази сила, е в търсене на трите части на свитъка с Драконовата молитва. Когато храмът, в който Юмеко е израснала, е нападнат от демони и изгорен до основи, тя успява да избяга с една от частите от свитъка. Трябва да използва силите си на йокай - наполовина кицуне, наполовина човек, за да я занесе на сигурно място. Но как ще се справи сама в свят, за който е бленувала, но не познава? Съдбата я среща с ... |
|
|
Книгата съдържа единадесет на брой разкази, в жанровете мистерия, фантастика и ужаси. Действията се развиват по нашите родни земи. Героите носят български имена и в сюжетите на някои от разказите, често са вплетени мотиви от български легенди и предания. Основната идея на книгата е да вълнува читателите, проявяващи подчертан интерес към мистериите, свръхестественото и необяснимото. Тя подтиква към размисъл по следните теми и въпроси: Защо понякога виждаме неща, които уж не съществуват? И значи ли, че само защото дадено явление не може да бъде доказано и подплатено с факти, то не е реално? Колко тънка е границата ... |
|
|
В дивите и затънтени гори на Абруцо местните жители все по-често попадат на следи от тайнствен хищник. Този силен, ловък и безмилостен ловец остава неуловим и винаги се изплъзва - призрачна сянка сред сенките на горите. Съществува ли наистина, или е само легенда от отдавнашни предания? Петима шестнайсетгодишни младежи, които прекарват ваканцията си като доброволци в Националния парк "Абруцо", се включват в търсенето на загадъчния хищник. Сред величествения свят на дивата природа те преживяват незабравими приключения, опознават себе си, влюбват се, възмъжават. А някъде край тях живеят своя труден живот Луми и ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
Еймъс Декър - човекът с абсолютната памет, единственият служител във ФБР, който няма неразкрит случай - се завръща, за да разследва загадъчното убийство на федерален съдия. Еймъс Декър, който работи като консултант във ФБР - е изпратен във Флорида, за да разследва двойно убийство. На пръв поглед нещата изглеждат съвсем ясни: жертвите са съдия Джулия Къминс и нейният охранител, а на нейното лице има превръзка с изрязани дупки за очите - ясен намек, че Темида не е била сляпа в отсъжданията си. Става ясно и още нещо: Джулия Къминс е имала много врагове - от наркотрафиканти и контрабандисти до бивш съпруг с нестабилна ... |
|
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
|
Поезия. ... "Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове. Обяснението на тази разноликост и събирателност, традиционност и модерност, разбира се, не е лишена от своите биографични и професионални основания. Както ще се убеди и добронамереният читател, поезията на Чапан не измъчва със сложна и ... |
