Рикардо Пиля (1941 - 2017) е едно от най-големите имена на аржентинската литература. Писател и литературен критик, той е роден през 1941 г. в Адроге, градче от провинция Буенос Айрес, в семейство на лекар, привърженик на Хуан Перон. През 1955 г., след падането от власт на Перон, бащата става обект на преследване и семейството се премества в Map дел Плата. Пиля учи история в Националния университет в Ла Плата и живее там до 1965 година. По-късно в продължение на десет години работи в различни издателства в Буенос Айрес, ръководи прочутата поредица "Черна серия", която популяризира автори като Хамет и Чандлър. ... |
|
"Нетаен агент" е автобиографичен разказ за един необикновен и изпълнен с обрати и перипетии живот, изживян по времето на безумието, наречено Студена война. "Във Франция има закони и ред. Най-големият бандит или убиец не може да бъде обезпокояван през нощта. Арестуването става след 6:00 часа сутринта. На 28 ноември 1978 година, в 5:30 сутринта къщата в Марли льо Роа беше обкръжена от около петнадесет полицаи в бойно снаряжение. Точно в 6:00 позвъниха на вратата. Облякох един халат и се спуснах по стълбите. Знаех, че са те. Посрещнах ги почти с усмивка. Моят контакт не беше с тях. Децата спяха, жена ми, майка ... |
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Роман за тийнейджъри от авторката на "Тина и половина" и "Графиня Батори" ... "Баща ми е пич. С него се живее лесно. Майка ми.... К’во да ви кажа. Без нея сме си по-добре. Още в детската градина бях магнит за мацки. Джобовете ми не можеха да съберат дъвките и бонбонките, които ми тикаха в ръцете. Всички момичета искаха едно – мен! И така е до днес... Мога да сваля всяко момиче. Без особени усилия. Всичко ми е на MAX!!! Но си имам тайна – страшна тайна... Ако някой разбере – мъртъв съм!" Но когато си тийнейджър, колкото и да си готин, си имаш проблеми, защото трябва: да разбереш какво ... |
|
Омир от предградията е съвременна сръбска поезия, която е интересна и приятна за четене. Драган Йованович Данилов е роден на 07.11.1960 г. в гр. Пожега, Сърбия. Той е сръбски поет, също и автор на есета, проза, два романа, както и художествена критика. Работил е като директор на Градската библиотека и Градската галерия в Пожега. Негови поетични книги са Еленче в градината (хайку), Енигмите на нощта, Пентаграм на сърцето Къщата на музиката на Бах, Жив пергамент, Европа под сняг, Дълбока тишина, Концерт за никого и други. Носител на множество награди, между които: Бранкова награда, наградите Бранко Милкович и Меша ... |
|
Хънтър Не бях планирал някой да качи в интернет видео от поредното ми разюздано приключение, разбира се... Но когато комбинираш прекалено много алкохол с твърде малко здрав разум и няколко жадни за пари и слава момичета... е, стават издънки. Сега проклетият ми баща е решил да ме вкара в правия път, а ако не се подчиня, ще ме остави да мизерствам до края на живота ми. Присъдата е шест месеца сексуално въздържание, пълна трезвеност и като резултат отчайваща скука. Всичко това: докато ме пази най-безинтересното момиче в цял Бостън - Сейлър Бренан. Досадната идеалистка, чиято единствена страст е стрелбата с лък (и да крие ... |
|
Книгата на немскоезичната авторка Катя Петровская "Може би Естер" от издателство "Парадокс" е преведена на над 20 езика и е отличено с международни награди. "Дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам, казвала бабушка отново и отново. Тя повтаряла изречението леко обидено, но и гордо. Нейният внук Марик, моят баща Мирон, бил необичайно начетен. До деветата си годишнина той вече бил погълнал стотици книги и задавал на възрастните, както смятал, елементарни въпроси. Бабушка в повечето случаи не знаела отговора. Не знаела и мъдростта на Сократ, аз знам, че нищо не знам. Може би с ... |
|
Съставител: Георги Петров Василев. ... "Настоящата книга е едно своеобразно пътуване назад във времето. Съставена по спомените на Манол Манолов, тя съдържа редица истории, разкази, както и неизвестни и непубликувани досега документи, свързани с нелекия и борбен път на няколко поколения българи. Това са свидетелства за несломимата сила на българския дух, за доблестните офицери от бреговата артилерия на Варна. За моряците от нашите торпедоносци, тръгнали на почти сигурна смърт срещу турския флот, за батареята на капитан Георги Радков, приела бой със своето единствено оръдие срещу цяла руска ескада. За победния ход на ... |
|
Правителството на Иван Багрянов 1 юни - 1 септември 1944 г. ... "В тази книга са публикувани спомените на баща ми, Руси Стефанов Русев, за работата на кабинета на Иван Багрянов през деветдесетте дни от 1 юни до 1 септември 1944 г., на които той е поставил заглавието "90 дни завой". Тъй като тези три месеца са само един епизод от живота, обществената дейност и съдбата на моя баща, добавих всички данни, които можах да събера за него като виден деец на Земеделския съюз, както и за всичко, което се случи преди и след 9 септември 1944 г. с него и семейството ни, тъй като поколенията след тази дата ... |
|
Да се освободим от нездравите взаимоотношения"Не спирам да си повтарям, че ако се старая повече, ще успея да го променя.""Влагам цялото си време и енергия да върша правилните неща и да угодя на всички. А в края на краищата се чувствам виновен. Защо?""Бях си обещала да не се омъжвам за някой като баща ми. Но ето, съпругът ми е женен за работата си, точно както татко."Ако някога сте казвали нещо подобно, тогава и вие, както и една четвърт от хората, може би сте съзависим. "Концепцията за зависимостта и съзависимостта - пишат авторите, - не се ограничава вече само до алкохолизма, а се ... |
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |