Календар за всяка година и всеки ден. За буквите и числата. За азбуката и имената. За българите и България. ... |
|
"Книгата Дълг и чест: Цар Симеон Велики на Рашо Рашев няма монолитен характер. Тя не разкрива цялостно времето и дейността на цар Симеон Велики, а се състои от няколко етюда, които самият автор определя като щрихи към личността и делото му. В тях е направен твърде интересен и в голяма степен сполучлив опит да се потърси отговор на въпроси, които са останали извън вниманието на досегашните изследвачи или са били слабо засегнати от тях. Сред застъпените от него теми са: представите за царя като василевс миротворец, нов Мойсей, нов Давид; Симеоновата същност на последен прабългарин; неговите занимания като историк и ... |
|
"И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ?... Но един от старците ми каза: Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е от Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата." Из книгата ... |
|
Книгата е с цветно приложение и компактдиск. ... Първата книга "Кратка история на българите" обхваща периода от възникването ни като етнос до падането на България под турско владичество. Освен цветно приложение, книгата съдържа и диск с ценни извори от средновековната българска история. Съдържание на диска: Именник на българските ханове Отговори на папа Николай I по допитванията на българите Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе, Климент Охридски За буквите, Черноризец Храбър Шестоднев, Йоан Екзарх Из преписката на папа Инокентий III с българите ... |
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев. Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли". ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки ... |
|
Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш книгата на един изключителен български учен и родолюбец, проф. Анастас Иширков на тема, която и днес, за съжаление е малко позната на българския читател. Кратки сведени за автора са даден в глава 13, в края на тази книга. Според именника на българските владетели, държава с име България от лявата страна на Дунава съществува 515 години преди княз Аспарух да пресече Дунава, т.е. от около 165 г., а според анонимен български източник от около 130 г. Това е народ изселил се доброволно или принудително от Балканите, чиято история е ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
Ирник. Волгар. Волх. Влах. Слав. Историците ни разпознават Ирник като име от втория период на българската история според Именника на българските владетели. Мнозина изследователи го идентифицират с Ирна / Ирнах - най-малкия син на Бича Божи Атила. Колкото и оскъдни да са сведенията за него, народната памет е съхранила образа му като детето юнак от българския епос. И не само в епоса, а и с живота си той остава бележит със своите дела в българската история като създател на Стара Велика България - държавата, чието име е просъществувало най-дълго на Стария континент, близо две хилядолетия. Колко велик и славен е бил Ирник за ... |
|
Анализ на изворите, възстановка и изводи. ... Анализът на изворите, от които научаваме, че българите са ползвали собствен календар, показва, че той е модификация на китайския лунно-слънчев календар. Разликата между двата е, че начална година в шестдесетгодишния кръг на българския календар не е годината на плъха, а годината на свинята. Най-ранната година в Именника на българските ханове е 153 сл. Хр., което говори, че заемането му е станало още през II век. Идентификацията на известните ни дати в българския календар със съответните григориански дати позволява да се определят годините на управление и поредността на ... |
|
"Тази книга е опит да се погледне назад във времето в основата на натрупаните нови факти и анализи за произхода на българите. Всички български историци, като се започне от Освобождаването досега, са се опитвали да извеждат началото на нашата история в условията на определена зависимост или на директна подчиненост от интересите на една или повече велики сили. Техните изследвания са изграждани по логиката на насложили се предубеждения, господстващи тези и теории, чиято цел е била да се вплете националният ни интерес в регионалните, европейските и световните комбинации на хегемоните в дадения исторически период..." ... |
|
Вторият том от поредицата За правата вяра разглежда историческите събития в периода IV - VI век, като всеки един от тях е белязан със своите характерни лица и събития. Четвърти век е векът на Константин I и разгрома на армията на император Валент, пети век е векът на българския княз Атила, шести век е на император Юстиниан I. През този период християнството успешно се разпространило в Европа, Мала Азия и северните африкански провинции на империята. Ересите, които непрекъснато разкъсвали неговото единство, пречели на нормалния и единен живот на църквите. Съзнателно и с много амбиция източните епископи успели да създадат ... |