"Да се пише по темата Календарът на българите е донякъде неблагодарна задача. От една страна, с нея са се захващали известни имена - нека споменем само Дж. Бъри, Й. Микола,
В. Златарски, Г. Фехер, О. Прицак - без да постигнат някакъв неоспорван краен резултат. Сиреч, очакванията за успех изглеждат ниски. От другата страна са множеството псевдонаучни разработки на темата, с нищожна или никаква стойност, но които са я направили част от масовата култура и са създали фантастична представа за българския календар. Оттук и опасността на всяко ново посягане към нея да се гледа с подозрение - като пореден изблик на нечие въображение.
Важността на темата пък се обуславя от факта, че историческите извори по въпроса, и в частност, главният такъв - Именника - са единствените документи, съдържащи сведения за българската история през голяма част от 8 век, по-точно за периода 717 - 761 г. Небрежното отношение на съвременните професионални историци към българската история е причина и до днес да не знаем основни дати от управлението на всички български владетели преди хан Телец. (С единственото изключение: годината, приета за начало на българската държава, 681.) Няма и единно мнение за последователността на тези владетели. Това, което срещаме в официалната литература, са числа и дати, ползвани със съзнанието за тяхната условност. Ето, например, каква редакционна бележка срещаме в последното издание на История на българската държава през средните векове от В. Златарски - труд, който е в основата на средновековната историография на България: "Поради определяне годините на възкачване на престола на хановете до Умор изключително по Именника, В. Златарски е допуснал редица грешки. Тяхното изправяне засега, обаче, е невъзможно. За това е необходимо специално изследване." (Златарски 1970:257)
Освен като източник на исторически данни, този календар сам по себе си е важен артефакт, съставна част от културата на първобългарите. Неговата оценка е възможна само ако го познаваме в истинския му вид.
Затова всяка нова разработка на казаната тема е оправдана ако е сериозна. Дори малката частица допълнително знание, постигнато в нея, може да освети важни моменти от историята. А нашето мнение е, че има възможности за много повече. Досегашните проучвания имат една обща черта: те подхождат към известните ни данни едностранно и се опитват да решат задачата като ребус, едни със средствата на етимологията, други с чисто астрономически средства и пр. Докато в действителност имаме работа с писмени исторически документи и те, като всички други, трябва да бъдат подложен на цялостен критичен анализ. Подходът, в частност, към главния извор - Именника, трябва да е комплексен и да обхваща историческата обстановка, в която е създаден, целите, които преследва, възможните хоризонти на неговия автор, вероятния произход на календара и, разбира се, езиковия анализ на извора.
Това смятаме да направим на следващите страници. С предварителната уговорка, че възстановката на българския календар може да бъде само частична, защото не знаем всички термини в него. Известни са ни само девет имена на животни от предполагаемия дванадесетгодишен животински цикъл. Това, заедно с липсващите други термини, ни позволява да възстановим само малко повече от половината имена на години в него."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
