Легендата и нейните герои 36 емисии - полемики - скандали - интервюта - версии за печата - гореща линия - световни звезди 2004 ... През 2002 година бях изправен пред тежък избор. Но накрая все пак успяха да ме убедят. Пък си и казах: "Нали толкова често си повтарял, че е по-добре да се износиш от работа, отколкото да ръждясваш! Тогава започвай!". И започнах. Атаката срещу "Всяка неделя" изпревари дори и премиерата й. Квиченето продължава и досега с незначителен с незначителен успех. Нищожествата веднага се подразниха от девиза й: "Ние сме това, което сме били! Другите да се променят!". ... |
|
|
Всеки има своята истина... Тази книга е за хората, които са готови да приемат познанието като начин на живот. Да не спират да се образоват и да бъдат любознателни изследователи на своето време. Години наред ние живеем в една реалност, която заплашва да се превърне в наш дом. Но тя не е истинска. Тази реалност е създавана да направи живота подвластен на понятия, лишени от морал, ценности и стабилни основи. Промяната се случва толкова бързо, че сетивата не успяват да я регистрират. Сякаш някакъв странен ефект е обгърнал умовете и променя представата за света. Какво, по дяволите, става с този свят? Стойчо Иванов Керев и ... |
|
|
"Имало едно време... Когато бях малка, си обещах, че ако някой ден имам личен дневник, той ще започва с тези думи. Имало едно време... ами мен, Череша!" Череша е на единайсет и мечтата ѝ е да стане писателка. За да може да разказва истории, тя наблюдава внимателно хората, опитва се да открие техните тайни и старателно си води записки. Един ден се натъква на нещо наистина необичайно: мъж, който всяка неделя изчезва в гората с огромни кофи боя във всевъзможни цветове. Какво ли прави там? И защо изглежда толкова тъжен, когато се връща? Първа част от поредицата комикси Дневниците на Череша от Жорис Шамблен, с ... |
|
|
Клей Всички момичета в Меримаунт са невинни, благочестиви и възпитани - а дори някоя да не е точно такава, никой не знае това, защото знаем да държим устите си затворени. А аз съм най-добрата, най-благочестивата и най-невинната. Не допускам никого до себе си и управлявам училището със сладка усмивка, напоена с отрова, а всяка неделя като добро и послушно момиче падам на колене да се изповядам. Знам какво си мислят - че контролът ми е железен и никога не се поддавам на изкушението. Но аз имам тайна. Отказвам на момчетата просто защото не ги искам. Искам нещо друго. Нещо меко и нежно. Нещо опасно и диво. Искам нея и точно ... |
|
|
Марин Бончев е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Той е учил пеене при професор Елена Ангелова - Орукин в БДК (сега Държавна музикална академия) и е завършил зооинженерство във Висшия селскостопански институт - София. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия... Като музикален журналист има над 3000 публикации в ежедневния и периодичен печат. Автор е над тридесет филма за бележити музиканти в Българската национална телевизия. Работил е като музикален редактор в телевизионното предаване "Всяка неделя". Има написани множество книги, сред които: " ... |
|
|
Изданието се осъществява по повод честването на 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов."През 1999 г. ЮНЕСКО обяви Дечко Узунов за световна личност на годината....Трудно могат да се обхванат всички области, в които той е работил - от кавалетните и монументални форми, театъра, графиката, илюстрацията до декоративно-приложните изкуства, керамиката и мазайката, от ефирните му седефено-сребристи акварели до проектите за панаири и архитектурни сгради. Той бе художникът, който винаги търсеше нови форми, обогатявайки изразните си възможности, беше и сред любимите преподаватели в Академията, предоставяйки пълна свобода ... |
|
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
|
Как се променихме за 5 години? Книгата хвърля поглед назад през рамото на 101 публицистични текста, писани от Стоян Николов - Торлака в седмичната му рубрика за сайта Биволъ от 2015 г. насам. "Призванието на журналистиката е да бъде опозиция. Трябва да посочва грешките и да задава неудобни въпроси." - твърди авторът. И именно такива са текстовете му. С прецизността на скалпел извършват разрези на болните места, а с размаха на писателското перо представят образи, иронизират, анализират, правят аналогии, търсят отговори. Припомнят ни за битките, за вятърните мелници, за надеждите, за силните на деня. И макар и ... |
|
|
Историята ни отвежда в парка, където всяка неделя децата от квартала се събират, за да играят и да се забавляват. Колко весела компания са. Франческо и Ана също винаги са там, но никога не са си говорили. Един ден обаче хвърчилата им се заплитат високо в небето над главите им и двамата се оказват лице в лице. Една неделя, когато вятърът духа силно и листата на дърветата се вихрят във въздуха, Франческо признава на Ана, че я обича. Че сърцето му се свива, когато не са заедно. Ана му дава от своите бисквити и му споделя, че през цялата седмица стомахът ѝ е на топка. Чак докато дойде неделята. И че това, може би, е ... |
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
|
Автобиография. ... "Мои приятели настояваха да разкажа всичко това. Изпитвах колебания, защото не считам, че моят живот или това, което ми се е случило, е с нещо по-особено или с нещо би било любопитно на хората, които ще го прочетат. Това, което надделя и ми даде смелост да направя този опит, са хората, за които разказвам в книгата. Онези стойностни български жени и мъже - актьори, актриси, режисьори и сценаристи, драматурзи, художници, композитори, оператори. Хора, които наистина са били ярки таланти, творци със свой собствен четлив почерк, а сетне лека-полека потъват в забрава. Много от тях си отидоха неразбрани ... |
|
|
"В памет на двете ми розови пъпки, чийто живот бе прекършен в разцвета на младостта им. Мир на праха им." От тяхната любяща майка ... Група приятели се събират всяка неделя в един бар, където пият кафе, пушат пури, разговарят за незначителни неща и четат вестници. Всичко е спокойно, дори скучновато, до момента, в който прочитат необичаен некролог. Текстът, над който има Давидова звезда, се появява неизменно всеки месец и възбужда любопитството на приятелите, които си поставят за цел да проучат какво се е случило с "двете розови пъпки". Разследването им изважда на бял свят история, изпълнена с ... |
