Животът, който ми се падна е автобиографичен роман, написан без маска, без грим и без страх. Историята на Дони Василева не е просто лична изповед - тя е документ на вътрешна битка, обществена потребност и дълго чакана истина, която разтърсва не само сърцето, но и системата. Родена в София. Щастливо отгледана като осиновено дете в с. Роза, тя дълги години е в пълно неведение за биологичния си произход, Дони тръгва по пътя към най-съкровения въпрос: Коя съм аз? Този път я отвежда не само до отговорите, които променят живота ѝ, но и до промяна в закона - нейната смелост и решимост допринася хиляди осиновени хора в ... |
|
Съставители: Никола Григоров и Цочо Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека "Сите българи заедно" от издателство "Анико". ... Никола Йонов ме плени с безкрайната си любов към музиката и изключителното разнообразие от български народни песни, които знаеше и които изпълняваше от цялата си душа и сърце! Песни от цялото българско землище - от Охрид до Черното море и от Дунава до Егейско море, които песни Никола Йонов е изпълнявал в хиляди концерти по всички краища на земята. И най-важното - Никола Йонов споделяше с радост тези си знания с всеки, който обича българската народна музика, с ... |
|
Емблематичната за младото поколение в началото на века "Hash Oil" с трето издание! ... "Като рекли всички Момчил Николов, та Момчил Николов. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или нагърмян, съм минавал през София от север към юг, от запад към изток, от единия ѝ край до другия, напреко и както ми падне - и нито веднъж не съм виждал Момчил Николов. На, вчера пак не го видях, макар цяла вечер да четох произведението му "Hash Oil", много смешна книга, впрочем увлекателна като първа дръпка от добре повит масур. Така те ... |
|
Цветана Стоянова Манова е родена на 9 февруари 1946 г. в гр. Перник. Средното си образование завършва в родния си град, а висшето - в СУ Св. Климент Охридски гр. София, специалност история. Повече от 40 години - от 1969 до 2010 г. работи като главен уредник и завеждащ отдел Етнография в Регионалния исторически музей гр. Перник. Цялата ѝ творческа дейност е насочена към изучаване, съхранение и популяризиране на традиционната материална и духовна култура в Средна Западна България. Автор е на две монографии (Сокове от корена - 2012 г. и Сълза вместо песен - 2014 г.); Албум Български обредни маски; 54 научни статии в ... |
|
Малка антология на основни тибетски текстове. ... "Тези няколко капки, извлечени от обширния океан на тибетската будистка литература, нямат амбицията да са изчерпателна антология, а са просто компилация от най-поучителните текстове, които ми бе дадено да прочета през годините и които избрах заради яснотата им и заради автентичността на техния автор. Исках цитираните в тази книга текстове да представят възможно най-широкото ветрило на различните духовни традиции в Тибет. Много пъти черпих от извори, които ми се сториха особено бистри и утоляващи жаждата, и това бяха изворите на учителите, които добрата съдба ми беше ... |
|
В първите няколко години след 1944-та погледите на всички българи са вперени в Парижката мирна конференция, където се решава ще я има ли България. Съветският съюз се намесва решително и стопира всички заплахи за разпарчетосване на родината ни. Но е имало още една огромна заплаха - българският народ е заплашен от гладна смърт, от началото на 1945 г. по нашите земи върлува тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската продукция през 1945-а надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала ... |
|
Тя помни само, че го е обичала безумно. Той знае, че всъщност е заслужил омразата ѝ... Оливър фон Бисмарк. Всички жени мечтаят да се омъжат за мен. Всички освен една - която трябваше да получи амнезия, за да се съгласи. Явно за всичко си има първи път. Съдбата ми поднесе неочакван подарък - жената на мечтите ми буквално падна в ръцете ми. Изкуших се и ще наваксам за всички пропуснати години... Сега е тук. В дома ми. Затворена като принцеса от приказките в мрачен замък със стаи, в които ѝ е забранено да влиза. Тя вярва, че винаги сме били влюбени. Не помни, че всъщност я изоставих и никога не ѝ казах ... |
|
Съставител: Теодора Чехлева. ... Приказките на нашия народ! Българските приказки са обичани от много поколения деца и техните родители. Независимо дали са за хора или животни, дали са вълшебни или смешни, те винаги носят нещо много ценно - мъдрост и поука. Тези две техни качества са правели хората добри и справедливи, показвали са им кое е добро и лошо, как трябва или не трябва да постъпват. Нашите приказки с мъдрост и поука са най-добрият учител. Но освен това те са много интересни и изпълнени с приключения. Затова всички учители ги препоръчват на децата от началните класове. Разказани от най-сладкодумните ни писатели ... |
|
"Вървим по горска пътека с приятеля и колега Марин. Стъпките на 130-килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат. Тръгнали сме от ранна утрин, а сега наближава два след обяд, но все още сме далече от хижата. Темите на разговора ни се сменят често - прескачаме от гъби на жени, от политика на спорт, от варене на ракия до промените на климата... Внезапно по средата на едно изречение Марин проплаква: – Ей, ама както съм огладнял, ако ми падне, ще изям цяло прасе, може и диво. Засмивам се. – Марине, като ти знам възможностите, вярвам, че можеш да изядеш цяла кокошка, заек, хайде пуйка, ама чак цяло прасе, не вярвам. ... |
|
Медицинско чудо - така им изглеждам на специалистите: ходи, на вид прилично, дори вижда. А е с диабет от четирийсет и девета! Не го давам бодрячески, просто няма начин! По цели дни, дори по месеци, съм смазана, зла и мрачна. Но чакам да ми мине и някак минава. И се опитвам да се гордея, че живея почти като всички жени: майка - добра и недотам, обслужващ персонал в кухнята, някакъв бачкатор на заплата, дама в обществото и любовница на мъжа си, защото съм... еднолюбна. Но иначе може и да пофлиртувам, щом ме харесват - защо не! Когато ми падне - танцувам, плувам, катеря се по планините, ходя на гости и тогава ме връхлита ту ... |
|
Животът, който ми принадлежи е продължението на романа Животът, който ми се падна. Написан без маска, без грим и без страх. Историята на Дони Василева не е просто лична изповед - тя е документ на вътрешна битка, обществена потребност и дълго чакана истина, която разтърсва не само сърцето, но и системата. Родена в София. Щастливо отгледана като осиновено дете в с. Роза, тя дълги години е в пълно неведение за биологичния си произход, Дони тръгва по пътя към най-съкровения въпрос: Коя съм аз? Този път я отвежда не само до отговорите, които променят живота ѝ, но и до промяна в закона - нейната смелост и решимост ... |
|
Много от приказките за Хитър Петър звучат като анекдоти. Донякъде тъкмо като такива са били и създадени. Разказвани са повече от сто години, още от времето, когато народът ни е бил под турско робство. Тогава тези приказки не просто са забавлявали слушателите с веселяшките си истории, но са повдигали и духа на обикновения българин, страдащ и от грабителството на чорбаджии, попове и разбойници. Но ето че поне в тези приказки остроумният и хитър нашенец винаги успява като на шега да изобличи и накаже неправдата, независимо дали тя е причинена от местния чорбаджия-изедник, или дори от самия султан. Той все ще намери начин да ... |