"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
Съставител: Петър Делчев. ... "А-а, моята душа ли?! Там е! Ама и тя едни ги върши... Стои в градинката пред храма и чака празникът да свърши. И нас да поведе безмълвна, и без да знае накъде - слепците, мен и оня, тъмния, дошъл пред храма да краде." Райчо Русев-Райсън Райчо Русев-Райсън е роден на 20 октомври 1949 г. в село Малко Брягово, Харманлийско. Завършва славянски филологии в СУ Климент Охридски. Работи като преводач от руски и сръбски. Започва да публикува поезия на 55-годишна възраст. Негови стихове са превеждани на испански, френски, руски и сръбски. Публикуван е в различни алманаси и издания на ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
"Полезрение е своеобразно продължение на Ретината на вечността, но още по-смела, още по-затвърждаваща авторовия глас, който говори тихо, но категорично и без да се интересува дали ще бъде разбран. В тази книга целият свят е обяснен през религиозното, защото всички пътища започват от храма и там трябва да се търсят отговорите и в най-турбулентните моменти от живота, и в най-злободневните. И Нели намира отговорите, гледа на света с мъдра смиреност и с нестихващо упование минава през своите лични катаклизми, обяснява си страданието и го оправдава, но преди всичко - не спира да търси великата красота, която се открива ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Есен край морето Мътномлечното море сред мъглата бяла спи до късно. Есен е. Нищо не прехвърква. Слънцето и то къде вече час е спряло? Свърши лятото и тук стана всичко мъка. Рибите избягаха, раците се скриха. Няма ги медузите - никой не минава. Бризът шепне с пясъка - толкова е тихо. Само в жълтите листа лятото остава. Павлина Павлова Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка на поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова, ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
Три жени. Животът - проза и поезия е петата книга на Йовка Цветкова-Илиева. Състои се от две части - първата е повестта Три жени, а във втората са интересни разкази и емоционална поезия. Трите героини от първата част са жени, които се борят с всички сили да се реализират в живота въпреки трудностите, които ги връхлитат. Разказите във втората част са случки от реалния живот. Точно са обрисувани преживяванията и действията на персонажите. Стиховете са много въздействащи, понякога изпълнени с тъга, друг път с възхищение. Книгата е едно увлекателно четиво, което не те оставя до последната страница. ... |
|
|
"Втората книга на Даниела Табакова продължава и надгражда темите застъпени в Другата Марлене. Теми, които вълнуват всички, защото са от ежедневни до вечни. Любовта, майчинството, отношенията между хората, приемствеността между поколенията, борбата между доброто и злото, и божественото начало у всеки от нас. Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със ... |
