"Георги Тенев не се бои да превърне в основна тема на поезията си актуалната съвременност. Още повече, че и най-новите ни безпокойства в крайна сметка се оказват рефлекс на постоянната, непроменлива човешка същност - както се казва в самата книга, старото е добре забравено ново. Героят на тази поезия е днешният човек, изправен пред собственото си (видео) отражение насред един бърз, летлив свят. Твърде бърз, защото от появата си преди няколко години до събирането си в книга стиховете във Видеоподозрение сякаш се превърнаха от предчувствие за едно все още абстрактно бъдеще в реакция на реалността. Ани Бурова " ... |
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се ... |
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
Съставител: Стефани Стефанова. ... Книгата съдържа: уводни статии от проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев; преводи на произведения от Георги Михайлов и Гео Милев; фрагменти от литературната критика за модернизма и символизма; статии от проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев, проф. Александър Пешев, Гео Милев и Стефани Стефанова за модернизма и символизма; известни мисли и цитати от поетите; любопитни факти; избрана библиография за ученика. Книгата Поезия на Модернизма отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. Създадена е в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и ... |
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
Лиля Брик отмъква Маяковски от родната си сестра, довежда го в семейството си, и до смъртта на поета те така и живеят заедно: съпрузите Брик и Маяковски. В отношенията им има всичко: нежни признания, които Владимир пише на възлюбената си, и предателство от страна на Лиля, за да запази поета за себе си. Особен, магнетичен чар, остър ум, умение да открива талантите у другите хора и да ги подкрепя, удивителна способност да привлича мъжете, да поддържа изглеждащи невъзможни връзки, живот не според правилата, а според собствените си желания - Лиля Брик притежава всички тези качества. Наричат я съвременната разгулна мадам ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книгата е част от поредицата "Нова българска лира" на издателство "Ерго". ... "Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи." Ричард МакКан "Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му... Откровения мрачни, и същевременно красиви." Уилям Меридит "Поезията му е място, от което не искаш да си тръгнеш. Усещаме присъствието на широко скроен дух, който пише ... |
|
Метафизика на спасението е дебютната книга с разкази и поезия на Владимир Велев. Авторът е роден през 1979 г. в град Пловдив. Завършил е икономика и почти целия му професионален опит е в областта на финансите и анализа. Тази книга с разкази и стихове е негова младежка мечта. Вдъхновение и смелост за тази стъпка той получава от А., на която е и посветена тази книга. ... |
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |