Настоящото съчинение на проф. Фотев е фундаментално преосмисляне на модерната социология като полипарадигмална наука. Професор Георги Фотев е автор на голям брой научни публикации, някои от които на чужди езици (в петнайсет страни). Публикувал е книгите: "Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), "Принципите на позитивистката социология" (1982), "Социална реалност и въображение" (1986, 1996 - на гръцки език, 1996 - второ издание), "Гражданското общество" (1992, 1996 - на гръцки език), "История на социологията" в два тома (1993), "Другият ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
Разтърсваща книга за преживяната реализация на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания в началото "цъфтеж на пролетта", настъпва "една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания" (по думите на Макс Вебер ). Изграждането на тоталитарната машинария е в два паралелни свята ‐ на възторг и терор. Следствените изтезания и баналността на злото "приключват", когато тялото предава душата и сияйното бъдеще все повече се отдалечава... В края на краищата настъпва имплозията на системата. Господарката на живота и смъртта се загубва в дългата нощ... Проф. Георги Фотев е ... |
|
|
Съставители: Майя Грекова, Мила Минева, Леа Вайсова, Димитър Благоев. ... Юбилеен сборник за 65-годишнината на проф. Петя Кабакчиева. ... |
|
|
В книгата са включени оригинални разработки на научни сътрудници от Института по социология при БАН, посветени на различни актуални проблеми на общественото развитие и на социологията. Изследователите анализират процеси на посткомунистическата социална трансформация в различни тематични области с различни изследователски подходи от различни гледни точки и социологически перспективи. Предлагат се интерпретации върху развитието на новата българска социология, анализира се връзката между глобалните предизвикателства и локалните възможности за отговора им у нас, проблемите на трансформирането на идентичността, организационно- ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев ... Професор Кольо Коев е преподавател по социология в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", главен редактор на списание "Социологически проблеми". Статиите в сборника са свързани с теми и автори, които занимават Кольо Коев през годините: класиците на социологията и философията Георг Зимел, Макс Вебер, Алфред Шютц, Валтер Бенямин, социологическата релевантност на феноменологията, социологията на всекидневния живот и на публичността, етнометодологията, методологическите проблеми на социологическото познание, ... |
|
|
"Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се ... |
|
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
|
|
Човечеството е разтърсвано от многомерна несигурност. Все повече се налага впечатлението, че несигурността става перманентна. В центъра на вниманието са екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на човешката несигурност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплектността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на ... |
