Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак..."Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът Жени носи запазената марка на Буковски - сурова откровеност и ... |
|
|
"Ние сме като листа. Съществуваме благодарение на случайността, временно. Това е най-хубавото и най-лошото. И нищо не можеш да направиш. Можеш да седнеш на върха на някоя планина и да умуваш десетилетия наред, пак нищо няма да се промени. Можеш да се промениш към по-приемливо, но може би и това не е правилно. Може би мислим прекалено. Чувствайте повече, мислете по-малко." Чарлс Буковски ... |
|
|
Съставител: Игор Шемтов. ... Чарлс Буковски (1920 - 1994 г.), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги - поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Настоящият сборник съдържа мисли и афоризми, почерпени от богатото творчество на Буковски."Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света. Най-добрият читател и най-добрият човек е онзи, който ме ... |
|
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
|
Посмъртно издаденият сборник За математиката на дъха и пътя (2015) съдържа непубликувани по-рано разкази. С неповторима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. ... |
|
|
Пиянска амнезия е сборник с разкази на Чарлс Буковски публикувани през 1983 г. Темите, които засяга в него предимно са свързани с алкохола, жени, хазарт и писане. Сборника установява минималистичния стил на Буковски и неговото тематично творчество."Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола." Чарлс Буковски "Той не само надживя проблеми, които биха убили повечето хора, но и ги надживя чрез достатъчно глас и талант, та да пише за тях." Гари Лаклин С ... |
|
|
След като дълги години мизерства в неизвестност, през 1967 г. Чарлс Буковски изведнъж става популярен с автобиографичната си вестникарска колонка "Записки на стария мръсник" и с едноименната книга от 1969 г. Той продължава да списва колонката до средата на 80 -те. В "Още записки на стария мръсник" са събрани бисери от нейното двадесетгодишно съществуване. Извадени от мимолетни алтернативни издания, тези текстове не са виждани от десетилетия, което прави "Още записки" ценно допълнение към творчеството на Буковски. Пълна с обичайните му забежки - секс, алкохол и хазарт, книгата представя ... |
|
|
"Хора идват и чукат на вратата ми - доста народ наистина - и ми казват, че Записки на стария мръсник ги възбуждат. Един бродяга ми мъкне някакъв циганин и жена му и ние си лафим, плямпаме глупости, поркаме си до среднощ. Телефонистка от международните линии от Нюбърг, Ню Йорк, ми праща пари. Иска да спра да пия бира и да се храня добре. Получавам писмо от някакъв смахнат, който се подписва Крал Артур и живее на Вайн Стрийт в Холивуд и му се ще да ми помага за колонката. Един доктор чука на вратата ми: "Чета вашата колонка и мисля, че мога да ви помогна. Работил съм като психиатър". Отпратих го." Чарлс ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
|
През 80 -те години Чарлс Буковски, скандален писател и поет, е вече прочут, позастарял и поусмирен. Парите обаче пак не достигат и добре му идва поръчката на холивудски продуцент да напише сценарий за разгулните си млади години. От премеждията около сценария и снимките се ражда романът "Холивуд", в който се подвизават капризни актьори, истерични старлетки, ексцентрични режисьори, лукави адвокати, продуценти шмекери, несретни кинозвезди в залез, плюс целия миманс на филмовата Мека. Филмът е "Barfly" (1987) - режисьор Барбет Шрьодер, продуцент Франсис Форд Копола. ... |
|
|
"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Чарлс Буковски Чарлс Буковски се обръща към бутилката в тази откроветелна колекция от поезия и проза, която включва някои от най-добрите и най-трайни творби на писателя. Буковски използвал алкохола като муза и като гориво, конфликтна връзка, отговорна за някои от най-мрачните му моменти, както и за някои от най-радостните и вдъхновените. В "За пиенето" експертът на Буковски - Абел Дебрито събра най-дълбоката, забавна и запомняща се работа на писателя за неговите възходи и падения с трудните неща - тема, която позволи на Буковски да проучи ... |
|
|
"Всеки маршрут имаше различни капани и ги знаеха само щатните пощальони. Всеки ден ти се случваше нова нова гадост и трябваше винаги да си готов за изнасилване, убийство, кучета или някаква друга малоумщина. Щатните не издаваха малките си тайни. Това беше единственото им преимущество - освен че знаеха наизуст районите си. Беше голяма тръпка за новак, особено ако пиеш цяла вечер, лягаш си в 2.00, ставаш в 4.30, след като си ебал и пял цяла нощ, и накрая да ти се размине безнаказано - почти. Един ден разнасях писмата и за момента всичко вървеше добре, въпреки че маршрутът беше нов и си помислих: Божичко, може би за ... |
