Да бъдем по-организирани и по-слънчеви! ... "На това книжле можеш да погледнеш като билет за много приключения или само ежедневник, или приятел, който те подкрепя всеки ден, или просто книжка, която ще изоставиш някъде и с времето ще се покрие с пепел и забрава. Сега ще ти споделим една голяма тайна - както ти погледнеш на ежедневника и се отнасяш с него, така и той ще ти се отблагодари и съответно ще получаваш удовлетворение. Затова нашият приятелски съвет, както тук, така и винаги в живота си, да се настроиш и да бъдеш внимателен/а и активен/а максимално, за да получаваш по много и от всичко! Желаем ти го от сърце!& ... |
|
|
За първи път на български език. Ела, кажи ми как живееш е очарователен, завладяващ и удивително остроумен пътепис за невероятните ѝ преживявания на Агата Кристи по време на разкопки в Сирия със съпруга ѝ Макс Малоуън. Написана като дневник и с помощта на записките ѝ от разкопките, тази книга е не по-малко богата на вълнуващи случки, красиви пейзажи и интригуващи герои от останалите ѝ художествени произведения. Задължителна за всеки почитател на авторката, Ела, кажи ми как живееш разкрива нови и любопитни черти от характера и живота на незаменимата Агата."Но аз си мислех в чая как Арсеник ... |
|
|
Това, което историците не ви казват."Въпросът кой управлява света, в който живеем, ме е интересувал още от юношеските ми години. Много години ми бяха необходими да се добера до истината. Истината е като звездите, които се появяват само в непроницаемата нощ. Тя както всички красиви неща в света - не разкрива своите желания освен на този, който пръв почувства въздействието на лъжата. Прочетох много материали от най-различни източници. Срещнах много трудности, докато пресея истината от големият баласт литература. Установих, че 90% от наличната литература се контролира и пише от много добре замаскирана задкулисна сила. ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
|
"Врабченцето се крие на перваза, а вътре някой се крие за своята книжка, А кокво ли крие таванското прозорче? В нощния град, в заспалия квартал, по уличките скитам и в прозорците надничам. Ш-ш-ш-шт! Тихо! Трябва да ви кажа нещо... Ето тук живея аз." Из "Скрити приказки" ... |
|
|
Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
|
"Аз Бобо съм - мечето къдроглаво - с кожухче червеникаво-кафяво. В бърлога сред гората аз живея. Приятел съм с Микеле и със Бея. Обичам много да се забавлявам, света около мен да наблюдавам. Обичам вечер в мама да се сгуша. Там най-добре истории се слушат." Из книгата Илюстрации: Анна Курти. Книжката е част от поредицата Мечето Бобо от Роберто Пиумини. ... |
|
|
"Аз Бобо съм - мечето къдроглаво - с кожухче червеникаво-кафяво. В бърлога сред гората аз живея. Приятел съм с Микеле и със Бея. Обичам много да се забавлявам, света около мен да наблюдавам. Обичам вечер в мама да се сгуша. Там най-добре истории се слушат." Из книгата Илюстрации: Анна Курти. Книжката е част от поредицата Мечето Бобо от Роберто Пиумини. ... |
|
|
"Аз Бобо съм - мечето къдроглаво - с кожухче червеникаво-кафяво. В бърлога сред гората аз живея. Приятел съм с Микеле и със Бея. Обичам много да се забавлявам, света около мен да наблюдавам. Обичам вечер в мама да се сгуша. Там най-добре истории се слушат." Из книгата Илюстрации: Анна Курти. Книжката е част от поредицата Мечето Бобо от Роберто Пиумини. ... |
|
|
Покойният писател Карл Амадеус Франк се е превърнал в легенда със своя безупречен живот. За да се поддържа това мнение се грижат както съпругата му Леоноре, така и издателят му Бюрщайн. По пътя на писателя като творец е тръгнал и неговият син Фридрих, на когото обаче примерът на бащата и сравнението с него много му тежи. Когато за пръв път пред публика в благотворителна акция ще бъде представен първият опит на Фридрих като поет, очакванията са големи. Точно в този момент обаче се появява жената, с която писателят е живял в своята младост. Това предизвиква допълнително изключително вълнение, защото може легендата да бъде ... |
|
|
Спомени. Разкази. Публицистика. ... "Това не е мемоарна литература. Не е и изповед. В тези страници събрах преклонението и обичта си към хората, за които пиша в тях - певци, писатели, поети. Те го заслужават с духовния си и богат жизнен път, посветили се докрай на България. Някой от тях ги няма, но аз живях с тях, учих се, възхищавах им се... и ги запазих в сърцето си. Успях да бъда в различните години и различните часове с много от тях. В дни на голяма тъга. В дни на голяма радост. Чух от устата на всеки лоши и добри думи. Лошите ще забравя, добрите ще ми светят. Много от страниците са посветени на моята учителка ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
