Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |
|
Съставител: Юлиан Куюмджиев. ... Съвременниците, родени след падането на Берлинската стена, повлякла след себе си и "Желязната завеса", която в продължение на повече от четири десетилетия разделяше Европа и света на две враждебни, подозиращи се и противостоящи се един на друг лагера, едва ли ще разберат логиката, според която един толкова жизнен и талантлив българин като Тодор Николов Куюмджиев е трябвало най-неочаквано да преживее, без каквато и да е вина, нерадостната съдба на оцеляването под гнета и ужасите на войната и на сталинските репресии, отнели и съсипали живота на милиони човешки същества. Щастливото ... |
|
Книга от поредицата "Аз знам" с много примери и забавни игри. ... Образователна книжка с азбуката! ... |
|
Хумористична теория за нашия народ. ... "Казвам се... Всъщност това няма голямо значение! Повечето от времето си прекарвам като режисьор в Театъра - както се вижда от картинката - поставям смешни пиеси. Понякога самият аз пиша комични текстове, които други режисьори поставят на Сцената. През останалото време си мисля разни забавни, иронични, понякога дори сатирични неща, докато наблюдавам Света около нас." Димо Дешев В книгата ще откриете: драсканици; писаници; смехории. ... |
|
Книгата е първа част от дългоочакваната автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова. Том първи е озаглавен Триумфалната арка на ул. Цар Иван Александър и е посветен на детството и началото на музикалния път на певицата."Това, че съм Йорданка Христова, е съдба. Певческия си талант дължа на македонския род на татко от Кукуш. Вкъщи винаги се пееше - и делник, и празник. И най-много обичах да слушам мъжкото многогласно пеене на татко, чичо Гошо и братовчедите. Пееха като грузинци! Оттогава ми е слабост и сама си правя всички вокали в записите. Въпреки строгостта на родителите ни съумях да се преборя с ... |
|
Какво постигнахме и къде се провалихме. ... Аспарух Панов е роден през 1949 г. в София. Завършил е химия в СУ "Св. Кл. Охридски" и до 1990 г. работи в БАН. От края на 1989 г. се занимава с политическа дейност. До 1996 г. е зам.-председател на РДП. От 1991 до 1994 г. е член на НКС на СДС, а от 1993 до 1994 г. и негов зам.-председател. Депутат в 36-то НС и ръководител на българската делегация в ПАСЕ. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 до 2013 г. работи в германската политическа фондация „Фридрих Науман“ по проекти в България, Македония и Южен Кавказ. Член е на УС на Българо- ... |
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
"Мъртвата баронеса" на Понсон дю Терай е може би едно от най-чудноватите фантастични произведения на XIX век и безспорно една от най-успешните пародии на историите за вампири, които някога са писани. Според мен тази книга превъзхожда "Градът-вампир" на Пол Февал, най-вече защото в нея са вплетени много странни теми и защото, напук на всичките си екстравагантности, тя си остава винаги съвършено логична. Логична в своите перипетии и неочаквани обрати, в своите неизброими лабиринти, недоразумения и дори в небивалиците си. С една дума: невероятна логика." Жан-Батист Баронян Книгата е част от ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
"Защо написах хмутовете. Наистина не знам. Пътувах в една кола с мой приятел. Той почина, а беше прекрасен. Изведнъж в главата ми се появи думата "хмут", повъртя се там и остана. Попитах го: - Вики, какво е това хмут? Подозирах, че ако има някой, който знае, това е този мой приятел, с когото всъщност бяхме само колеги, но душите ни бяха решили да са приятели. Той помисли малко и каза: - То е нещо, което мърда, но не от вятъра. В този миг като че ли един хмут седна между нас. Бях толкова очарована от тази дума хмут, че непрекъснато си я повтарях, и колкото повече си я повтарях, толкова повече ми харесваше. ... |
|
Фототипно издание на публикуваната за първи път през 1923 г. книга на С. С. Шангов."Никой не може да откаже законната потребност на един народ да знае своето минало не само поради нравственото влияние, което историята упражнява върху човешката психика, но и поради изобилието от примери от решителност и характери, които тя овековечава. Едно из главните препятствия, които нашите историци са награмидили на пътя, който ги води до читателя, е тяхната бърза присъда върху известни явления в живота на миналите поколения и не взирание в ярките истини, разхвърлени из разните пергаменти. За тая нация, изгубивша своето число, ... |
|
Велик ухажор, сладострастен любовник, умел мошеник, хитър финансист, комарджия, лечител, гадател, цигулар, свещеник, войник, поет и философ - всичко това е Джакомо Казанова - емблематична фигура от човешката история. В своята автобиография той вдига завесата на тайния живот по високите етажи на кралствата и империите и разбива част от представите за себе си, като не губи чувство за това кой е: "Аз пиша, за да се смея над себе си, и съм удовлетворен от това." Изпълненият с приключения живот на Казанова е събран в 12 тома. Живот и любов е подборка на най-важното и най-интересното - младостта на Казанова във ... |