Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |
|
Съставител: Юлиан Куюмджиев. ... Съвременниците, родени след падането на Берлинската стена, повлякла след себе си и "Желязната завеса", която в продължение на повече от четири десетилетия разделяше Европа и света на две враждебни, подозиращи се и противостоящи се един на друг лагера, едва ли ще разберат логиката, според която един толкова жизнен и талантлив българин като Тодор Николов Куюмджиев е трябвало най-неочаквано да преживее, без каквато и да е вина, нерадостната съдба на оцеляването под гнета и ужасите на войната и на сталинските репресии, отнели и съсипали живота на милиони човешки същества. Щастливото ... |
|
Книга от поредицата "Аз знам" с много примери и забавни игри. ... Образователна книжка с азбуката! ... |
|
Книжката съдържа 101 езикови бележки, публикувани в рубриката Написаното остава. Пиши правилно!. Идеята за кратки езикови бележки по интернет се ражда преди 10 години в Института за български език Проф. Любомир Андрейчин и така се основава интернет справочникът Написаното остава. Пиши правилно! (електронно периодично издание на Института за български език с научнопопулярен характер). По същото време идва и предложението от страна на Национално издателство Аз-буки бележките да се публикуват всяка седмица във вестник Аз-буки. Оформя се концепцията за съдържанието и структурата на езиковите бележки – кратки материали, ... |
|
Сблъсъкът между християнската вяра и съвременното общество. ... "Изчерпателна, предизвикателна и изключително проницателна. Ако желаете да мислите християнски за културата, задължително трябва да прочетете Идоли за погибел." Джон Уайт, директор на Дженива Колидж "На лавицата до бюрото ми стоят християнска класика и книги, които често отварям. Идоли за погибел е на тази лавица, защото ясната критика на Хърб е безценен справочник за собствените ми писания. Тя помага на вярващите да разберат идеологиите, които подкрепят светската култура и как те драматично - и опасно - се различават от юдео-християнския ... |
|
Хумористична теория за нашия народ. ... "Казвам се... Всъщност това няма голямо значение! Повечето от времето си прекарвам като режисьор в Театъра - както се вижда от картинката - поставям смешни пиеси. Понякога самият аз пиша комични текстове, които други режисьори поставят на Сцената. През останалото време си мисля разни забавни, иронични, понякога дори сатирични неща, докато наблюдавам Света около нас." Димо Дешев В книгата ще откриете: драсканици; писаници; смехории. ... |
|
Боян Папазов е известен с игралните си филми "Всичко е любов" и "Една жена на 33", но той е автор и на повече от дузина пиеси. Те са превеждани в Англия, Франция, Германия, Полша, Унгария, Словакия и Северна Македония. След 1990 г. всичките му пиеси са били номинирани и са получавали награди "Икар" и "Аскеер", а голямата награда за българска драма "Иван Радоев" Боян Папазов получава три пъти. Трите най-нови пиеси на Боян Папазов са неговият "поклон доземи" към изключителните личности и таланти на Алеко Константинов, Димчо Дебелянов и Илия Бешков."В ... |
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
„Най-честите грешки в днешния български език“ е практически наръчник и задълбочено изследване на съвременната езикова употреба, който разглежда най-разпространените грешки в българската реч – в писмената и устната ѝ форма. Книгата обхваща 150 теми, структурирани в пет основни части: правописни, правоговорни, граматични и стилистични грешки, както и подробни показалци за бърза ориентация. В нея са разгледани както класически трудности, така и нови езикови явления, породени от динамиката на съвременния език – навлизането на чужди думи, колебанията в нормата, влиянието на диалектите и медийната реч. С характерния си ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
"Защо написах хмутовете. Наистина не знам. Пътувах в една кола с мой приятел. Той почина, а беше прекрасен. Изведнъж в главата ми се появи думата "хмут", повъртя се там и остана. Попитах го: - Вики, какво е това хмут? Подозирах, че ако има някой, който знае, това е този мой приятел, с когото всъщност бяхме само колеги, но душите ни бяха решили да са приятели. Той помисли малко и каза: - То е нещо, което мърда, но не от вятъра. В този миг като че ли един хмут седна между нас. Бях толкова очарована от тази дума хмут, че непрекъснато си я повтарях, и колкото повече си я повтарях, толкова повече ми харесваше. ... |
|
Фототипно издание на публикуваната за първи път през 1923 г. книга на С. С. Шангов."Никой не може да откаже законната потребност на един народ да знае своето минало не само поради нравственото влияние, което историята упражнява върху човешката психика, но и поради изобилието от примери от решителност и характери, които тя овековечава. Едно из главните препятствия, които нашите историци са награмидили на пътя, който ги води до читателя, е тяхната бърза присъда върху известни явления в живота на миналите поколения и не взирание в ярките истини, разхвърлени из разните пергаменти. За тая нация, изгубивша своето число, ... |