"В настоящата книга са представени героичните подвизи на старопланинските, средногорските, македонските и тракийските хайдушки войводи, наброяващи няколко десетки автентични разказа, поеми и народни песни. Хронологически книгата обхваща борбите на нашите хайдути от Индже войвода и неговият побратим Кара Кольо до началото на създаденото от великия Г. С. Раковски организирано революционно движение. На границата между двете епохи - хайдушката и организираната - са незабравимите Панайот Хитов и Филип Тотю, а мост към новото революционно движение на останалите под робство българи от Македония и Тракия след 1878 г. са ... |
|
|
Биография на дунавския град. Трето допълнено издание. ... "Името Русе е най-скъпото за мен название сред хилядите географски имена, които изпълват моето ежедневие. Вероятно съм под властта на онова чувство, характерно за мнозина русенци. Чувство на преклонение пред своя забележителен дунавски град, притежаващ летоброене, което е започнало преди повече от 19 века. Такова отношение има и най-известният на света русенец - нобеловият лауреат Елиас Канети. В биографичните бележки към книгите му, издадени на много езици, фигурира името на родния му град Русчук. Елиас Канети е забележителен космополит и същевременно велик ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60 -те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70 -те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите ... |
|
|
Юлиан е един от кратко управлявалите римски императори. Той заема престола за по-малко от две години в средата на IV век, но е напът да преобърне света с главата надолу. Въпреки че е племенник на Константин Велики - първият християнски император на Рим, Юлиан открито изоставя вярата на рода си и опитва да върне Рим на старите езически богове. Усилията му в крайна сметка се провалят. През следващите векове привържениците му го славят като самотен герой, опитал се да съхрани гаснещата светлина на езическата цивилизация, а християнските проповедници го громят като яростен потисник на истинската вяра. Но Юлиан не е нито ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
Създаването на НАТО след края на Втората световна война е следствие от ясното убеждение, че западните демокрации могат да избегнат глобален ядрен конфликт само ако работят в тясно сътрудничество. 75 години по-късно това е най-дълго просъществувалият военен съюз в историята, унищожителната война със СССР е избегната, а същевременно Атлантическият пакт се превърна в най-големия световен политически, стратегически и дипломатически фактор. И все пак това е история не само на триумфи, а и на страховити кризи, на постоянна борба за съществуването и функциите на съюза, която противопоставя лидери като Айзенхауер, Чърчил, Дьо ... |
|
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес от страна на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Филип II (1556 - 1598) ... |
|
|
Единственото, което може да надмине творчеството на художничката Фрида Кало, е нейният забележителен живот. Изпълнен с много страст, творчески възходи и непосилни физически страдания, той е увенчан и от необикновената ѝ жизнерадост. Още млада, Фрида претърпява катастрофа, с последиците от която се бори до края на дните си. Тя се посвещава на рисуването, прикована към леглото, а талантът и необикновеният ѝ стил я превръщат в един от най-разпознаваемите, влиятелни и скъпопродавани творци. Самата Фрида не се възприема за артист. По време на живота си тя е преди всичко посветена на брака си с Диего Ривера - ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
Тибетски будизъм, история и култура. ... Падмасамбхава (Роденият в Лотоса) е знаменит индийски будистки учител, пренесъл тантрическия будизъм Ваджраяна в Бутан, Тибет и съседните им страни през VІІІ век. В тези страни той е известен и като Гуру Римпоче ("Скъпоценният Учител"). В първата тибетска будистка традиция Нингма, чийто основател е Падмасамбхава, той се приема като втори Буда на нашето време. Падмасамбхава се ражда в Индия в страната Удияна, става известен учител, негова първа духовна съпруга е индийската принцеса Мандарава от царство Захор. По-късно бива поканен в Тибет от цар Трисон Децен (742-797), ... |
