В книгата Без обувки. Истинската история на радостта на народа Искренов разказва за случките и хората в богатата си кариера, но и за футбола, събитията, играчите и треньорите в тези забележителни 16 години, смятани от мнозина за най-златния период в историята на великата игра."Гибона, на когото се възхищавах като дете, ме накара да обичам футбола, да го гледам и да търся в него гениалното. Ако не бях гледал Искренов, едва ли някога щях да боготворя Марадона. Разменял съм няколко думи със самия Пеле, но никога един играч не е предизвиквал у мен такова страхопочитание към таланта. Запознах се с него късно за футболен ... |
|
|
Левски: легендата за трите купи е книга, която разказва за отбора на сините, спечелил смятаните за невъзможни до онзи момент три национални трофея в един сезон (1983 - 1984). Селектиран от Иван Вуцов и Христо Младенов, развит от Добромир Жечев и завършен от Васил Методиев-Шпайдела, онзи отбор на Левски доминира в България и най-вече в преките сблъсъци с големия си съперник ЦСКА преди да бъде разформирован с решение на БКП през 1985 г., а повечето му големи звезди - отстранени от футбола. Авторите Васил Колев и Георги Бърдаров разказват историята на този отбор по увлекателен начин, като е отделено специално място и на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
6 танцови измерения. ... Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да обединят несъвместими наглед неща. Като музикант винаги съм усещал в нейното творчество драстичен емоционален протест и високо стилово извайване на музикално - хореографски смисъл. Въпреки че съзирам обща тема във всички нейни спектакли, яркостта на палитрата са винаги различни. Не зная кога хореографската идея предшества музикалната, но при Мила смисловата яснота ръководи установяването на концепцията. Мила Искренова - хореограф, педагог, автор на статии и есета ... |
|
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
|
Хора, домове и вещи от три епохи е сборник с разкази и разказоиди от българския писател Божидар Богданов. Книгата предлага истории, свързани с човешки съдби, преминали през различни исторически периоди. ... |
|
|
Известният афоризъм "За децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре" отнасят към Толстой, Чехов или Корней Чуковски. По-важно е, че е безспорно верен и нарушаването му е обидно тъкмо за децата. Но кой би могъл да пише по-добре от народния гений? Няма такъв автор, който независимо от таланта си, може да надскочи мъдростта на народните умотворения! Защото те са филтрирани през столетията до кристална чистота на смисъла и съвършенство на езика! В богатството на народните мъдрости към кратката форма на гатанките се прибавя и творческото съучастие на детето, което трябва да отгатне верния отговор ... |
|
|
В книгата се набляга на факта, че най-важната цел в християнския живот е спасението на човешката душа. Това може да се постигне само от хора, притежаващи духовно здраве. Първи и най-важен признак на здравето на душата е осъзнаването на нашата греховност, осъзнаването на това какви окаяни грешници сме ние. След това идва необходимостта да се направи всичко възможно да очистим нашия вътрешен духовен свят от нечистотата на допуснатите от нас грехове и страсти, да очистим сърцето си, защото Иисус е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Матей 5:8). Но в този си стремеж към духовна чистота човек ... |
|
|
"Представеният труд съдържа материали за около 300 музикални инструмента, като големината и начинът на оформление на всеки материал се определят основно от мястото на инструмента в съвременната (понякога в миналата) практика. Отчетено е и обстоятелството, че желанието да се създаде достатъчно пълноценен и изчерпателен учебник по инструментознание предполага да се отдели място не само за оркестровите инструменти, но и за тези, използвани повече в соловата и камерната практика, както и да се спре вниманието върху някои по-общи проблеми на науката инструментознание, необходими за изясняване на частните въпроси на ... |
|
|
Книга в чест на Атанас Далчев. ... По случай 120 години от рождението на Атанас Далчев."Един писател си личи по това, което той не си позволява да пише.""Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема." Атанас Далчев ... |
|
|
Новият сборник с литературоведски изследвания на Божидар Кунчев фокусира вниманието върху автори като Атанас Далчев, Александър Вутимски, Иван Пейчев, Константин Павлов, Борис Христов, Ивайло Петров, Георги Марков, Албер Камю, Виктор Ерофеев и други, представяйки нови щрихи към неговите дългогодишни проучвания върху тяхното творчество. Проф. Божидар Кунчев е автор на книгите Един бял лист, едно перо (1981), Александър Вутимски (1984), Иван Пейчев (1986), Александър Геров (1987), Поглед върху поезията (1990), Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров (2003, 2014), ... |
|
|
Роман(с) е от книгите, които те хващат от първата си страница и те държат до последната. В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети - българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Ще допишат ли своята любовна митология или... Текстът е психологически и социално-исторически разрез на персонажите и обществата в Русия и България, но той ни предлага и особен тип ретардации, изпълнени с екзистенциално-философско познание. Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, ... |
