Сборникът "Проблеми на граматичната система на българския език - глагол" е втора част от идейния проект на акад. Валентин Станков за проучване на недостатъчно изяснени или спорни проблеми от граматиката на българския език. Изследванията в настоящия сборник, представени като студии, разглеждат макар и стегнато по обем, но чрез задълбочен лингвистичен анализ значими въпроси от глаголната проблематика. В работите са използвани съвременни научни теории и актуална методология. ... |
|
|
Настоящият сборник е част от триптих, включващ още "Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа" (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов) и "Просветителство срещу идеологема" (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов). С тази поредица катедрата "Теория и история на литературата" на СУ "Св. Климент Охридски" и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат осмислени с днешна дата и със силата на дебата процесите в българското теоретично мислене, обхващащо повече от 60 години. Като се ... |
|
|
Книгата съдържа основна информация за граматическите категории и правила в българския език. Ясната и изчистена структура я прави безценен помощник, независимо дали искате да обогатите знанията си или да извършите бърза справка. Стефка Петрова е професор по български език, доктор на филологическите науки. Работи в Департамента за езиково обучение към Софийския университет като преподавател на чуждестранни студенти. Повече от 15 години чете лекции по съвременен български език в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на статии, студии и монографии върху въпроси на езика и един от авторите на ... |
|
|
Изданието "Пунктуационни норми в българския език"е посветено на пунктуационната норма в българския език. Защото, освен правилното изписване на думите, трябва в потока на речта, да преценяваме къде и кога да поставим необходим препинателен знак. Описаните примери в тази книга са с насоченост: Да изяснят значението, мястото и необходимостта от употреба на препинателните знаци; Да определят и изяснят основните моменти за употреба на всеки един от препинателните знаци; Да изградят умение за разпознаване и уточняване мястото на всеки препинателен знак в зависимост от съдържанието на дадено изречение, абзац или ... |
|
|
Изданието "Правописни норми" представя основните правила на българския език и е за всички, които обичат българския език, загрижени за правилното изписване на думите. Предназначено е за всеки, който се интересува от проблемите на езиковата култура; който желае да надгражда своите знания за правилен правопис на думите. Адресирано към всички, това издание ще допринесе за овладяване на основни правописни правила в българския език. Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2025/2026 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална ... |
|
|
В изданието се представят фонетичният и граматичният строеж на съвременния български книжовен език. Повече внимание е обърнато на практическото приложение на знанията, които дава граматиката в ежедневната езикова практика на всеки човек - както в устната, така и в писмената реч. Граматиката е предназначена за всички, които искат да овладеят правоговора и правописа на българския език и да подобрят езиковата си култура. Това предполага нейното присъствие във всеки български дом. ... |
|
|
Правила за употреба в изречението,6 текста Запетаята е знакът, който се използва най-често от всички вътрешни знаци в изречението. Служи за синтактично отделяне на частите му. Има установени правила за поставяне на запетая, но съществуват и много изключения. Те усложняват пунктоационната работа в текста. Във всеки случай познаването на основните правила е задължително. То дава възможност да се вникне и в спецификата на всяко отклонение в простото и в сложното изречение. ... |
|
|
Българска граматика. Морфология предлага обновено теоретически издържано и непротиворечиво цялостно описание (доколкото е възможно на този етап) на българската морфология и отразява постиженията на българското езикознание през последните десетилетия. Тя е от семантично-функционален тип - обърнато е най-голямо внимание на значението и употребата на морфологичните категории, като има описание и на формалната им страна. Граматиката е предназначена за студентите по българска и други филологии, по журналистика и за всички останали специалности, които изучават съвременен български език. Освен това представлява интерес за ... |
|
|
Живот, посветен на науката. ... Академик Стефан Младенов (1880-1963) е бележит български езиковед, с огромен принос за развитието на филологическата наука у нас. Творческата му дейност е свързана с първата половина на ХХ в., като той е един от учените, допринесли за доустрояване и усъвършенстване на българския книжовен език и създали облика на българското езикознание. Високообразован и необикновено надарен - знаел и ползвал около 30 езика, - той придобива международна известност като етимолог и специалист по общо и сравнително славянско и индоевропейско езикознание. Автор е на повече от 1100 научни изследвания в областта ... |
|
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
|
|
Петя Бъркалова е доцент в Катедрата по български език при Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работи в областта на синтаксиса на съвременния български език, съпоставителното славянско езикознание и теоретичната лингвистика. Изследва българската синтактична традиция и смяната на теоретичните парадигми в българското езикознание. От 2002 до 2006 г. е лектор по български език, литература и култура в Института за славистични и източноевропейски изследвания при Философския факултет на Карловия университет в Прага. Участник е в редица наши и международни проекти в областта на ... |
|
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
