Темата за Конституцията получава все по-голямо обществено внимание. Нарастват дискусиите по различни нейни аспекти, нараства критиката по неин адрес, нараства и виждането, че тя може да бъде лекарство за голяма част от държавните проблеми. Книгата Българските конституции идва в подходящ момент. Нейните цели са да направи преглед и равносметка на българската конституционна история, да спомогне за по-доброто разбиране на тази сложна материя и да допринесе за градивността на настоящите и предстоящи обществени дискусии и политически намерения. Изданието започва с анализ на д-р Милен Любенов - преподавател в катедра ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Ex Constitutione на УИ Св. Климент Охридски и се издава под общата редакция на проф. д-р Георги Близнашки. ... |
|
|
Осветява интересни факти от историята на Учредителното събрание (февруари–април 1879) и приемането на първия основен закон на Третата българска държава – Търновската конституция. ... С приемането на Търновската конституция през 1879 г. България отново се завръща в семейството на свободните европейски държави, от което тя бе отделена насилствено в продължение на цели пет века. Българският конституционализъм обаче започва не от датата на приемането и, а много по-рано, защото тя се явява законодателна интерпретация на демократичните идеи на Българското възраждане. Корените му могат да се потърсят в демократичните традиции на ... |
|
|
Дебатите за съдебната власт при създаването на Конституцията от 1991 година е сборник с интервюта, извадки от архиви, коментари и анализи. ... |
|
|
Второ издание. ... Въпреки известното приспособяване към вятъра на перестройката, духащ от Москва, в края на 80-те години на XX век комунистическите режими в Централна и Източна Европа се оказаха обречени. Необходима беше нова форма на диалог между старите и новите елити, която беляза началото на прехода в целия Източен блок - Кръглата маса. България също се вписа в този мащабен процес на институционализация на демократичната промяна. Българската кръгла маса крие свои собствени специфики. Решението ѝ за свикване на Велико народно събрание, което да изготви новата българска конституция, трасира уникалния път, по ... |
|
|
Сравнително историко-правно изследване. Тъй като конституционализмът се разбира не само като съвкупност от конституционни актове, но включва и залегналите в тях принципи, идеи и ценности на обществото, то установяването на френското влияние върху първата българска Конституция от 1879 година се нуждае от разглеждането на по-широк спектър от фактори, оказали пряко или косвено въздействие за това. Когато се говори за външните влияния върху първата българска конституция, приета на 16 април 1879 година в старата столица Търново, обикновено акцентът е насочен към съседните балкански конституции от това време - гръцка, ... |
|
|
Книгата "Търновската конституция в светлината на балканския конституционализъм от XIX век" проследява обстойно зараждането и развитието на конституционализма в балканските страни от края на XVIII и през XIX век. Предложен е цялостен сравнителноисторически и сравнителноправен анализ на Търновската конституция и конституциите на Гърция, Румъния и Сърбия от същия период. Изследването се основава на задълбочено проучване и позоваване на самите конституционни текстове в техните преводи на български език. На редица места сравненията включват и други, по-ранни балкански и западноевропейски конституции, както и ... |
|
|
Преглед на българските конституционни модели. ... В книгата се разглеждат правомощията на държавния глава спрямо законодателния процес при всяка от българските конституции, като специално се анализира балансиращата им функция при вземането на законодателните решения. Анализирани са политическите последици от различните видове правомощия на държавния глава при действието на четирите конституционни модела и начините той да влияе върху законодателството. Търси се отговор на въпросите: съразмерно и балансирано ли са уредени правомощията на българския държавен глава спрямо законодателния процес според формата на управление, ... |
|
|
Защо на България е необходима президентска република. ... "Проваленият парламентаризъм" е опит да се осмисли политическата ни система през призмата на правото. Целта на текста е да се намери задоволителен отговор на един прост, но важен въпрос: защо българинът, 30 години след края на еднопартийния режим, все още нито живее като, нито се чувства равен на средностатистическия европеец? Защо общият пазар, свободата на движение на стоки, капитали и хора не позволиха на България да догони общоевропейския стандарт 14 години след влизането в ЕС? Общоприетият отговор е лошото качество на политиците. Истината може би е ... |
|
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
|
Съставители: Веселин Методиев, Пламен Дойнов. ... Тази книга събира програмни текстове, академични слова и публични лекции, в които идеите за нов университет, проектирани във времето между края на XX и началото на XXI век, се сплитат с живата история на НБУ. Някои от тях са пряко свързани със създаването и утвърждаването на университета, други са предизвикани от конкретен празничен повод, но всички те имат общо място на възникване - пространството на Нов български университет. Текстовете тук произхождат от всекидневието и от празника, от същностното битие на университета. Това е своеобразна антология на идеите за ... |
|
|
Първият том се състои от дялове за държавно-правното устройство и за икономиката. Делът за държавното устройство включва конституция, централна и местна власт и чиновничество; право и съдебна система, включително затворите; армията и войните; политическата система, а именно партии, княз (цар), избори, национален въпрос, национални организации и външна политика, политически идеи и идеологии - всички те представени в развитие под знака на либерализма до войните и на авторитаризма през периода между войните. Делът за икономиката включва селското стопанство и кооперативното движение, индустрията и политиката на протекционизъм, ... |
