Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
"Впечатляващо е литературно-критическото и публицистично творчество на Благовеста Касабова. Всяка нейна книга показва образа на високоинтелигентен, съвестен и честен автор, който не се бои от истината. Тя има верен поглед за всичко, което ни поднася живота и което намира място в произведенията на нашите литературни творци от всички поколения. Като изявен литературен критик Касабова е наясно с литературните факти и явления. Нейните задълбочени анализи, усета ѝ за изящното слово, нейната позиция, която не търпи никакви цензурни ограничения и най-сетне, не на последно място, изразителния ѝ слог ѝ ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
Наръчник за устойчива психика в периоди на промяна. Читателите на д-р Холис го познават като проникновен мислител с дълбоки и изкусни прозрения за вътрешното развитие на човека. В "Живот в зоната на преход" разширява обхвата на своето внимание, като разглежда връзката между вътрешните борби у човека и бързите промени в съвременната реалност. Книгата ще ви научи как да ползвате инструментите на дълбочинната психология, класическата литература, философията, сънищата и митовете, за да получите достъп до ресурсите, в които са намирали подкрепа нашите предци в най-тежките си моменти. Чрез тези подходи за ... |
|
"Единици са трудовете, които наблюдават аналитично процесите на съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя проблема за това как от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век художествените практики напускат платното и боите и се фокусират върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се разглежда пораждането на един нов тип разбиране за изкуството, при който художественото произведение се отделя от своята "изобразителност" и се обръща към възможностите на произвеждащата изкуство ситуация. Става дума не за промяна на изразни средства, а ... |
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Книгата разглежда от нова, изненадваща и едновременно с това подкрепяща гледна точка една от темите табу в нашето общество - преходния период в живота на жената. Днес все още съществуват множество заблуди, предразсъдъци и неизяснени въпроси, свързани с този така важен житейски период. Първата част на книгата разглежда духовната страна на преходния период, действителните му причини и задачите, които е необходимо да се решат. Всичко това е допълнено с полезни практически съвети. Втората част представя психологическата страна на критическата възраст, като обръща специално внимание на онези съдбовни крачки, които жените ... |
|
Всемирна научно-образователна програма ... В тази книга вашите учители от школата на Христос, които работят за изпълнението на всемирната научно-образователна програма, с много внимание и загриженост ни призовават да работим активно за своето духовно развитие, за да заслужим правото да живеем в новата светла епоха. Те ни уверяват, че ние сме търсените желани съучастници в изпълнението на великата програма за еволюцията на света. В по-голямата част от темите, предложени в книгата, се говори за необходимостта от нашето осъзната сътрудничество. Чрез изпратената информация учителите ни помагат да се променим. Учат ни как да ... |
|
Представен е анализ на богат емпиричен материал, събран чрез периодични авторови изследвания на агресивното поведение, на неговите социални и личностни детерминанти. Проследяват се промените в нагласи и готовност към агресивност както на индивидуално, така и на социалногрупово, надиндивидуално равнище. Предложени са обобщени изводи за агресивността, придобила през последните десет години от столетието ролята и мащаба на масово социалнопсихично явление. Разгледани са толерантността към насилие, стремежът към реванш, към отмъщение и злопаметността, както и масовите представи сред българите за съдържащото се насилие и ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |