Две деца се запознават в стая за игри в една болница в края на 80 -те години. Едното придружава болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците са дълги на такова място. Общата им любов към видеоигрите се превръща в споделен свят - на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва. Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат - да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат играчите, и едновременно с това в дигиталните светове ... |
|
|
"Цял живот пиша една симфония и, без да се лъжа, вече съм в началото на последната ѝ част. "Аз съм Ной" развали комфорта на моите читатели. Искам да забравя за известно време тази авантюра и да завърша една отдавна започната, още в годините на младостта ми. Какво ме очаква - знам, но и предчувствието за "нищо не знам" не е изчезнало. От едно трябва да се пазя - повторя ли се след "Виновен свят", значи духовна смърт е настъпила. Аз пиша собствената си драма. И затова се отнасям жестоко със стиховете си. Понякога не мога да ги понасям. Може ли човек да обича собствената си драма? Но ... |
|
|
Философско-социологическо есе. Скенерът ни учи, че качеството на живота, който водим, зависи от две напълно "безплатни" и общодостъпни условия, които можем и сме длъжни да си осигурим сами, ако си отговорим на следните въпроси: Какво да правим поотделно не само за нас, но и за другите, за да бъдем и останем заедно и какво да правим за всеки от нас поотделно, когато сме и искаме да останем заедно. А холограмният подход ни обяснява и напомня, че животът е безкраен. Винаги има и "утре" - тук долу или там горе. Нищо не е безвъзмездно и / или безнаказано. Неотклонно идва моментът, когато всеки ще си " ... |
|
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
|
Отвъд волята: Смисълът да продължиш е пътешествие из дълбините на живота и човешката психика - мястото, където се срещаме с най-големите си страхове само, за да осъзнаем, че в нас е скрит безкраен потенциал да търсим, преодоляваме, откриваме и постигаме. Отвъд волята: Смисълът да продължиш е огледало, в което можеш да се взреш задълбочено в живота. Огледало, което те кара да съпреживееш емоциите, които всяка една история носи, да си задаваш въпроси, а после да намираш отговорите, които така неистово търсиш в живота си. Отвъд волята: Смисълът да продължиш е книга, която ни напомня, че предизвикателствата и трудностите ... |
|
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
"Исус обявява настъпването на Царството Божие и в края на Откровението св. Йоан го описва като град - новия Йерусалим, който той вижда да слиза от небето. Този нов Йерусалим очевидно е символичен: той е изражение на трансформациите, които хората трябва да осъществят в себе си, за да образуват заедно идеалното общество, в което всички ще живеят в братство и мир. Макар то все още да не е осъществено в света, всеки може още сега да вкуси от неговия благослов, като работи, за да се превърне той самият в такъв нов Йерусалим." Омраам Микаел Айванов ... |
|
|
След падането на Живковия режим в България станаха промени, които принудиха много хора да търсят препитание в други страни. В този роман разказвам за двама млади - влюбени, неопитни, ентусиасти, тръгнали да търсят по-добър живот, и за техните преживявания. "Когато самолетът се приземи на летището на многомилионния град, двамата се спогледаха и като по команда едновременно изрекоха: "Здравей, Америка!". Емил се засмя и допълни: "Посрещни ни подобаващо, защото идваме с големи надежди". - Не! Утре се връщам обратно в България. Дойдох само да те видя, да се уверя, че си добре, да ти кажа, че аз ... |
|
|
По едноименната пиеса на Елин Рахнев. ... "Пак се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава. – Нищо не се получава – прозя се Христо. – Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме. – Ти винаги така казваш. – Какво друго ми остава? Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем! – И аз, татко. Другите деца как го правят? Повървяха в мълчание до мостчето, после Христо пак подхвана: – Госпожица Стела ще ми се кара. – Няма. Ще й разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен ... |
|
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
|
Десислава Динчева е родена в гр. София на 16.07.2000 г. Основното си образование завършва в 125 СУ "Боян Пенев", а понастоящем е ученичка в 12. клас в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес". През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него". В 8. клас става трета в България на Националната олимпиада по испански език. В продължение на две години в Гимназията е била главен редактор на "Малък училищен вестник". Владее четири чужди езика. Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. Част е от основния състав на ... |
|
|
Сегавечно: непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще ... В предишните три хайку романа - "Човекът, който пишеше хайку", "Смеещият се Буда" и "Хайку войни" - съпровождахме автора им Дайвид Ланю в магичните му пътувания между съвременността и древна Япония, родината на мъдри хайкуписци. "Сегавечно" е много различен. До голяма степен биографичен, той проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи - този на материалното и ... |
