Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
"Всяка идея се ражда някога и някъде, така че идеята за тази книга се роди през 2011 година. Отне ми цели 6 години да запиша и да преразкажа едни от най-интересните пчеларски истории, които събрах в разговорите ми с професионални пчелари. Пчеларството е професия, занаят и изкуство. Тази книга ще е полезна и интересна за настоящи, начинаещи и бъдещи пчелари, както и за всеки читател, който иска да разбере какво се случва в пчеларството и как пчеларите говорят за това. Тук не са представени "сухи" инструкции за техники по пчеларство, а е допълнена информацията за пчеларството чрез забавни истории за ... |
|
|
"Разказите на Николай Савов са изградени върху действителни случки - имената на хората са истински, имената на улиците, повечето от разговорите наистина са се състояли и повечето от къщите, улиците, преживелиците и предчувствията също са действителни. Дали са разказани увлекателно, това ще кажеш ти, уважаеми читателю. Уважеми читателю, ще се радвам, ако разказите ти харесат. Те са изградени върху действителни случки, а аз винаги съм смятал, че най-вкусни и най-пипкави са онези истории, които разказват действителността или поне съдържат много истински неща. Затова съм и оставил истинските имена на хората, които ... |
|
|
Елена Павлова е носител на много награди през последните 30 години, като за най-любими посочва тези от конкурсите на сп. "Върколак". През 2004 г. е избрана от научно-фантастичната общност за "Най-добър български писател" и представител на България за "Еврокон". Позната е също като една от "големите" в българската вълна книги-игри под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд, отделно има издадени 8 книги (включително фентъзи приказки по опери на Вагнер) и множество публикации в различни сборници за фентъзи, фантастика и хорър. "Две луни" е първият ѝ ... |
|
|
Съставител: Кремена Димитрова. ... Историите в книгата са посветени на разноликите баби, които белязват живота ни."Съществува ли човек, който да няма поне сто спомена, ухаещи на топла баница, изпълнени с истории за торбалани и самодиви, носещи духа на онази единствена част от живота ни, в която сме истински - детството? А крайъгълният камък на почти всяко детство е бабата. И точно когато с лека досада си мислите, че ви е напълно ясно какво ще намерите в този сборник, ще останете напълно изненадани. Историите тук са хаотично разхвърляни в различни епохи и места - досущ като бобените зърна в тепсията на баба - и са ... |
|
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
|
"Наближаваше Коледа. Една сутрин в средата на декември Хогуортс осъмна, потънал в повече от един метър сняг."Така започва дванайсета глава от Хари Потър и Философският камък и стоплящият сърцето разказ на първата Коледа на Хари в Хогуортс. От Голямата зала, украсена с великолепни ели, до уютните вечери в Общата стая на Грифиндор, до изненадата от подаръците в коледната утрин - това е празник, изпълнен с топлина, приятелство, вкусна храна и магични изненади, който Хари никога не ще забрави. Вълшебният текст на Джоан К. Роулинг оживява сред великолепните илюстрации на Зии Гао, за да се превърне в неповторимо ... |
|
|
Известният афоризъм "За децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре" отнасят към Толстой, Чехов или Корней Чуковски. По-важно е, че е безспорно верен и нарушаването му е обидно тъкмо за децата. Но кой би могъл да пише по-добре от народния гений? Няма такъв автор, който независимо от таланта си, може да надскочи мъдростта на народните умотворения! Защото те са филтрирани през столетията до кристална чистота на смисъла и съвършенство на езика! В богатството на народните мъдрости към кратката форма на гатанките се прибавя и творческото съучастие на детето, което трябва да отгатне верния отговор ... |
|
|
Завладяващ разказ за любовта и магията на храната. Да си Пир-и Леззет е рядък талант. Само двама, може би трима се раждат с тази дарба на всеки няколко века. Носещият титлата е кулинарен гений - той владее ароматите и вкусовете и умее да ги използва, за да влияе на сърцата, умовете и здравето на онези, които опитват неговите творения. Именно един Пир-и Леззет е главният герой на този роман. Оцелял в едно от най-кървавите кланета в историята на двореца, той е още само дете, когато съдбата го среща с майстор, който разпознава дарбата му. Изобилстващ от чар и интриги, "Падишахът на подправките" е вкусно и ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Откакто съществуват, хората си разказват истории. Това е бил приятният начин да предадат опита и знанието от (за) миналото. Нали е известно, че който не познава миналото, е обречен да го повтори. С развитието на цивилизацията разказването на истории се е превърнало в занаят, като за висше майсторство е започнало да се смята умението най-кратко да предадеш знание за света и човека. Такова майсторство притежава Иво Георгиев. Към това следва да добавим и прекрасното чувство за ирония и самоирония, с които са ... |
|
|
Има много истории, написани за Италия. За нейните произведения на изкуството, дворци, великолепни сгради и малки улички. Често пътешествениците ни разказват за вкусната италианска кухня, за разкошното вино и романтичната атмосфера. Онова, което рядко можем да срещнем в описанията за Италия са разказите за нейното най-голямо богатство - италианците. В тази книга великите пера на писателите ни разтварят вратата към необикновения начин на живот на италианците. И разбираме защо фразата "Dolce far niente" е кредо от Алпите до Сицилия... ... |
