Дневникът на кралския гъделичкар. Разкази

Дневникът на кралския гъделичкар. Разкази Иво Георгиев Времетраене: 0:54 мин. Слънчеви зайчета и други зайци Васил Стоин Времетраене: 1:05 мин. Една четвърт Мина Мау Времетраене: 1:24 мин. Вавилонските мъдреци Весела Василия Времетраене: 0:56 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон".

"Откакто съществуват, хората си разказват истории. Това е бил приятният начин да предадат опита и знанието от (за) миналото. Нали е известно, че който не познава миналото, е обречен да го повтори. С развитието на цивилизацията разказването на истории се е превърнало в занаят, като за висше майсторство е започнало да се смята умението най-кратко да предадеш знание за света и човека.

Такова майсторство притежава Иво Георгиев. Към това следва да добавим и прекрасното чувство за ирония и самоирония, с които са изпълнени неговите чудесни разкази. Само писател, влюбен във венеца на творението, може така да разказва за него.

Читателю! Предстои ти пътешествие из най-дълбоките дебри на човешкото. Бъди внимателен и пътешествието ще бъде голямо удоволствие. Иво Георгиев е такъв гид, какъвто рядко се среща. Последвай го."
Роберт Леви

Иво Георгиев е роден в Кърджали през 1964 г. За стихосбирката "В по-лошата половина на гората" доц. д-р от Института за литература при БАН Елка Димитрова казва, че това е "книга, в която оптимистичните митове на съвремието нямат място. Книга - гавра с тривиалните масови митове за щастието, но гавра и с безизходицата - едно също така тривиално следствие от краха на тези митове". Негови стихове са превеждани на турски, а разкази - на английски. Поддържа личен блог със свои статии, разкази, отзиви за книги, фотографии. Творчеството му включва стихосбирките "В по-лошата половина на гората", "От вътрешната страна на очакването" с оригинални авторски илюстрации, сборникът с разкази "Исус ми прати SMS" (2009) романа "Уроброс" (2013) и др.

"Попаднах на този стар и окъсан ръкопис съвсем случайно. Един от работниците по разширяването на Лувъра по спешност се озовал в тоалетната без грам тоалетна хартия, нито имал шише с вода подръка и като всеки човек на зор направил страхотно откритие - открил между две разместени тухли ли били, тръби ли да стърчи някакъв къс от кожа. В кожата имало увити 13 листа потъмнял пергамент, с едва различимо писмо на старофренски. От листовете работникът използвал само два (слава Богу!), защото били доста груби и омацани с вар и какво ли не. Останалите ми бяха предадени нелегално, срещу богато заплащане. Тук предавам съдържанието на ръкописа така, както успях да го разчета.

11 април 15... (не се чете)

Оперативка при Началника на кралската канцелария. Там сме кралският опитвач, шутът, кралският готвач, придворният поет и аз - кралският гъделичкар. Опитвачът е съвсем нов - за една година това е третият. Горките - такава им е работата, ама и явно не са професионалисти. Добрият опитвач ще подуши отровата още от първата лъжица суп дьо шкембе. Началникът на канцеларията има хемороиди и е винаги кисел. Половин час ни мърмори, че кралят не бил доволен от нас, щял да ни спре вредните и да ни намали добавките за придворен стаж. Най-много се караше на готвача - един вечно ухилен генуезец. Не си изпълнявал плана по измислянето на нови вкусни гозби и изоставал с изобретяването на специалитет на името на Н.В. кралицата. Шут пък е един млад швейцарец - джудже, който свири на разни свирки, на дъски със струни по тях, но по-скоро е философ, отколкото смешник. Онзи ден разказваха, че бил нарисувал портрет на краля с курешки, взети от любимия му сокол. Аз ако бях крал, щях да го затворя за три дни в Бастилията само на вода и варено просо. Началникът на кралската канцелария ми поставя задача да проведа курс-обучение с придворните благородници за запознаване с основните техники на гъделичкането. Срок - до края на... (не се чете).

18 април

Аз съм трето поколение гъделичкар. Дядо ми е гъделичкал малките ходилца на самия Анри ІІІ, като преди това е пробвал разни техники върху баба. Баба ми е била една добре гъделичкана жена (доживя до цели 67 години). Именно великият Анри ІІІ е удостоил дядо със званието "Заслужил рицар на гъдела" - ІІ степен. Баща ми отначало не приемал сериозно професията на дядо и искал да стане соколар при шурето на краля - андалузкия принц, но след като един сокол го клъвнал на най-съкровеното мъжко място, както си лежал гол след едно къпане в Сена, си променил отношението. Точно баща ми въвел за пръв път техниките - гъделичкане с перо от тригодишен разгонен паун и подводно гъделичкане с едногодишни палмови листа, расли от западната страна на палмата (за мъжете – с листа от женска палма, а за жените - от мъжка). Баща ми е печелил не един бас, че може да върне обесени от оня свят чрез умело и навременно гъделичкане. Аз веднъж пробвах така с един приятел от Орлеан, ама не можах да го съживя, щот той ми правеше на инат. Ей така си отиде човекът, от инат, само да не спечеля аз баса.

24 април

Късно вечерта ме повика Н.В. кралицата майка. Изтръпнах от ужас, какво ли може да иска от мен. По принцип в нейните покои можеха да влизат само жени и кралят (ама той само в неделя и по празници). Като влязох (пясъчният часовник до леглото ѝ показваше 11 без 25), я заварих излегната върху широкото кралско легло, гола като весталка, покрита само с фин прозирен воал. Начаса ми заповяда да я гъделичкам като пред Второ пришествие. Точно така и каза. Беше се намазала с екзотични благовония, между които различих аромат от трътка на куцо фламинго и зелена египетска мушмула, които неочаквано ме възбудиха. Тя забеляза това и под заплаха от смърт ми заповяда да пазя в тайна всичко, което ще ѝ направя тази нощ. Заклех се: "Бог да ме убие от гъдел, ако не опазя тайната". Накара ме да се съблека само по чорапи и да започвам. Добре че си бях сменил чорапите, преди да дойда при нея. Беше си подготвила странни атрибути - заешка опашка, малки пилешки пухчета, няколко букетчета от нежни треви и едни добре разклонени еленови рога. Накара ме всички тези пухчета и тревички да ги завържа по разклоненията на рогата и така можех да я галя едновременно на няколко места. Отначало се кикотеше гласно като дърта хугенотка на пазар, после започна да мърка като стара котка и накрая се извиваше и пъшкаше от удоволствие като двайсетгодишна сладострастница от долината на Рейн. Изведнъж ме придърпа рязко върху себе си, отметна воала, който я покриваше, и ми навря лицето точно над кралската си... (не се чете).

Там, на това място, което е обикновено окосмено и което сега беше грижливо обръснато, имаше татуирани думи. Прочетох ги: „Ти си следващият". Смръзнах се. Олеле, майко, така се изплаших, че ми спадна мигом възбудата. Все пак бих предпочел, ако ще идва Второ пришествие, да съм върху кралицата дъщеря, или още по-добре върху кралицата внучка (но само ако е навършила 16 лета, разбира се). Във всеки случай повече не можа да ми се втвърди възбудата въпреки майчините усилия на кралицата майка. След напразните усилия тя така се ядоса, каза, че за никакъв куртизанин не ставам, и така ме фрасна с еленовите рога с пухчетата и тревичките, че те, незнайно как, се заклещиха на главата ми и аз побързах да напусна безславно покоите ѝ като елен кастрат. В бързината не можах да си взема дрехите, а само забърсах прозрачния воал и криво-ляво си омотах телесата в него. Боже мили, каква ли гледка съм представлявал - гол, по чорапи и с прозрачен воал около срамотиите, с еленови рога с пухчета на главата. Смили се над мен, Ти, който си на небето - дано ме отмине горчивата чаша до утре...

На сутринта... (Тук явно липсва цял лист - единият от двата, които работникът от Лувъра беше изразходвал със задни мисли.)"
Из книгата

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg

Няколко думи от автора
Няколко думи за автора
Палимпсест
Дедо ви, Рилският манастир
Arda longa, vita brevis
Скептична яма
Портокаловото дърво
Карпачо
От един Париж към друг
Зелен фасул
Двойникът на Орхан Памук
Веднъж в Буркина Фасо
Дневникът на Христо
Педигре
Благодаря на тати, че докара един много як французин
Дневникът на кралския гъделичкар
Алпхорн
Мелба
Гълъби