В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
В Сингулярността е близо, публикувана за пръв път през 2005 година, Рей Кърцуайл представя виждането си за близкото бъдеще. Оттогава прогнозите му за технологичния напредък до голяма степен се сбъднаха, а понятия като изкуствен интелект, интелигентни машини и биотехнологии са вече широко познати на всички. Тук Рей Кърцуайл представя нова гледна точка за напредъка към сингулярността, като оценява прогнозата си от 1999 година, че изкуственият интелект ще достигне нивото на човешкия интелект до 2029 година, и разглежда експоненциалния растеж на технологиите, които в обозримо време ще разширят човешкия интелект милион пъти ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
"Диагноза тишина продължава автономията на едно поетическо себепознание. Лора Динкова осцилира между загадката на големия космос и непознаваемия космос в душата на поета, между усещането за живота, който непосилно търси смисъл и равновесие в човека и смъртта, която го извежда в селенията на вселенското без обещание. Все неща, познати и от предишните ѝ две книги, но взривното разнообразие на подходите превръщат тази очертана поетическа територия в Аркадия на метафори, които никога не се повтарят." Боян Биолчев Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по ... |
|
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"В "есенната тишина" Светозар Аврамов отговорно "поставя" знаците на своето "пътуване" през земното пространство. И смело застава пред читателите не само за да ги направи съпричастни на това пътуване, но и за да се огледа в тяхната интелигентна чувствителност, за да свери самооценката си с тяхната, за да утвърди словото като форма на живот." Ангелина Бакалова Светозар Аврамов е софийски поет и публицист. Негови стихове са включени в редица поетични антологии, автор е на стихосбирките "Надеждата, че сънуваме" (1992), "Светлинен брод" (1994), "Възкръсващ ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
"Има различни механики във физиката. Тоест различни подходи да мислим телата, движенията, обстоятелствата, взаимодействията... В поезията механиките са много повече. Упорито клише настоява, че механиката е повторимото, бездушното, унилото, съвпадащото със себе си. Но ето, Калина Лазарова е написала поетическия сборник Механика на мълчанието, за да ни убеди, че не е само това. Мълчанието на свой ред не е просто отпуск от речта и бъбривостта, то е сложен антропологичен код, екзистенциален жест. Мълчанието е прибирането ни в себе си, за да видим по-добре Другите и да осмислим какво ни се случва в света. Мълчанието ... |
