Седем дни в Парория е вторият роман на Вълчев. Той се появява три години след първия и всеки, който го разлисти, веднага ще установи, че чакането си е заслужавало. Сюжетът е интригуващ, разказът е увлекателен и наситен, героите са запомнящи се, езикът е елегантен и богат. Всичко това едва ли би учудило някого, но то не е и най-важното. Най-важното е, че романът носи магията на качествената литература. Докато Неделният продавач на книги (по думите на самия автор) е едно обяснение в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, то Седем дни в Парория е обяснение в любов към историята и традицията, ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
В първата част на този курс по Обща теория на правото беше направен опит за създаване на определена представа за правото на равнище правна норма и на равнище правен ред. Главните акценти бяха поставени, от една страна, върху аргументирането на възглед за това какво представлява правната норма и какво е нейното значение като основна обяснителна схема в правното познание, а, от друга страна - върху аргументирането на възглед за структурата на правния ред (правната система), за вида на неговите компоненти и характера на връзките между тях. Така беше изградена една представа за правото, която би могла да бъде определена най- ... |
|
"Въодушевителното виждане на живота и вярата в добрите сили на човека и на света е характеристика, която все повече ще прави българския разказ световно достояние." Йордан Вълчев ... |
|
Приказки за любовта. ... "Любовта все някога се спира на прага ни. Тихо и свенливо ни чака. А ние се крием от нея, ослушваме се дълго и редим грешка след грешка. Накрая, разпознали магията ѝ, усещаме ароматите с всичките си сетива. И животът ни се изпълва с щастието, за което сме мечтали винаги. Да вкуси любовта! Пожелавам го от сърце на всеки, прочел тези редове. Пролет с море, страст и вълни. Лятна буря, при която като в симфония силата и мощта се редуват с нежността и ласката. Циганско лято, което разтваря сърцата ни и кани в душите копнеж. И бяла зима с огнени искри над жарава от страстни чувства, светещи ... |
|
"Смятат Роксана, последното произведение на Даниъл Дефо (1660 - 1731), публикувано през 1724 г. преди близо 300 години, за първия английски роман, предназначен за жени. За него и за Мол Фландърс, също от Дефо, Върджиния Улф казва, че са от малкото романи, които човек без колебание може да нарече велики. Темата е изумителна за времето си: свободата и независимостта на жените и поробването им от брака. Любопитно е предназначението на романа: несъмнено към него са посягали и мъже, и може би в онези времена все още главно мъже, но за тях той вероятно е бил четиво за пикантни авантюри, докато за жените е бил ... |
|
Любов, приятелство... или опасност? Красивата Аманда Делано, която притежава галерия в Париж, се озовава в опасност, когато загадъчен мъж започва да ѝ оставя съобщения на телефона. Аманда Делано, деликатна руса красавица, чийто четиресети рожден ден наближава, намира радост в управлението на галерия за съвременно изкуство в Града на светлините. Единствено дете на френски бизнесмен и американска манекенка, и двамата вече покойници, Аманда е доволна от живота си и обожава кучето си Лулу, но все още не е намерила любовта на живота си. Случайно се запознава с чаровния Оливие Албин, собственик на малко издателство. В ... |
|
Как една учителка се оказва единственият мъж в цяла София? Как протича първата брачна нощ на Екатерина и Петко Каравелови? Кой велик български будител и известен почитател на женската красота бил подложен на системно домашно насилие от собствената си съпруга? Коя българка едва не става първата жена с панталон у нас? Кой и защо изстрелва куршум в гърдите на "българската Сара Бернар"? Коя ексцентрична дама едва не подпалва знаменития "Ориент Експрес"? Кои са жените на Батак, записали имената си в един от най-кървавите моменти от българската история? Коя наша сънародничка почти преживява среща с ... |
|
Любопитен изследователски поглед към някои класически произведения от изобразителното изкуство. ... Какво правим, когато гледаме една картина? За какво си мислим? Какво отключва нашето въображение? Как да изразим пред другите и пред себе си онова, което виждаме или усещаме? Доколко историкът на изкуството може да тълкува ентусиазирано нещата, които вижда – малко, много или никак? В своите шест кратки повествователни фикции, които са в същото време анкети върху видимото в изкуството – от Веласкес до Тициан, от Брьогел до Тинторето, Даниел Арас проследява приключенията на погледа. При всяка коментирана картина ... |
|
"Припукаха пушки. Стъклата на прозорците зазвънтяха, къщите се залюляха, върху земята сякаш падна черна сянка. Шибил се спря, страшен, хубав. Накъса броеницата, но карамфила не хвърли, кръстоса ръце на гърди и зачака." Йордан Йовков ... |
|
Е. П. Блаватска е позната на света предимно с енциклопедичните си познания, окултните си сили и неповторимата си смелост. Тази малка книжка, съставени от разкази, нахвърляни от нея в мигове на почивка, я разкрива като блестящ, художествен писател, надарен с брилянтно въображение. Любознателният ще долови искрици от реалността под булото на измислицата и ще знае, че само ръката на окултист може да е добавила някои от щрихите на картината. "Кошмарни истории" са пренаписани през последните няколко месеца от изпълнения с болка живот на автора: когато се уморяваше от непосилната работа над "Теософски речник& ... |