Засиленият интерес към миграционните процеси в Съветска Русия след октомврийския преврат от 1917 г. в последните години обуславя и темата на настоящето изследване. Значението на Варна в целия емигрантски процес като портал към България, Балканите и Европа постепенно я превръща в един от важните етапни градове на руската емиграция. Част от емигрантите се устройват в морския град и се адаптират в новата среда. Установявайки се във Варна, те създават емигрантски организации, Руско училище, Руска църковна община, които се превръщат в консолидиращи фактори за запазването на националното им самосъзнание, националната им ... |
|
|
Настоящата книга представлява значително разширено, допълнено и актуализирано продължение на тези предшестващи издания. В книгата са включени биографични и творчески данни за над 300 учени и преподаватели, от които около 50 са професори и доценти. Броят на лекарите е над 250, а на инженерите над 70. Над 200 са дейците на изкуството и културата и над 200 са духовните лица, от които трима са архиепископи. Важна част на изданието е допълнената и актуализирана "Хроника на културния и литературен живот на руската емиграция в България (1919 - 1940)" от д-р Галина Петкова, доцент в Софийския университет. В нея се ... |
|
|
Включените в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) предлагат картина (максимално близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те - 40-те години на ХХ век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и ... |
|
|
В съставения от д-р Елена Сюпюр (Румъния) документален сборник са разгледани различни страни от историята на българското учебно дело в трите важни центъра на емиграцията ни в Румъния през посочения период - Александрия, Браила и Болград. С висока научна компетентност известната румънска българистка д-р Елена Сюпюр прави значителен и ценен принос към историята на българската културно-национално възраждане и на българо-румънските отношения и връзки през тази епоха. ... |
|
|
"Томът съдържа неиздавани студии на един от ръководителите на българската политическа емиграция след 9 септември 1944 г. - Ценко Барев. Те са писани по различно време и при много различни обстоятелства. Първите три са писани през 1947 г. по време на тригодишния му престой в концентрационния лагер за бегълци от балканските комунистически режими на гръцкия остров Сирос, последната е писмен вариант на негова беседа от 1956 г., произнесена в Париж пред млади активисти на Българския национален комитет. Останалите студии, посветени на земеделското управление и на богомилското движение, са писани през 60 -те и 70 -те ... |
|
|
Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. ... Интересна, интригуваща и много сърдечна е изповедта в тази книга на политическия емигрант Никола Гушлев, записана на магнетофон от д-р Иван Гаджев на 5 октомври 1985 г. в Торонто, Канада. С много болка Никола Гушлев разказва за противоречията в македонската революционна организация в резултат на борбата на Иван Михайлов за овладяване на ръководството на ВМРО. За да запази живота си, посъветван лично от генерал Протогеров, той заминава за Торонто, където и загива на 90-годишна възраст. Благодарение на д-р Иван Гаджев и на неговото семейство, през 1976 г. в ... |
|
|
Иван Михайлов в продължение на 66 години ръководи борбата на макдонските българи за свобода и народност. Той е в пълна нелегалност и у нас, и в емиграция - в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австиря. В Италия, където оценяват величината му като историческа личност от европейски мащаб, той живее в продължение на 42 години под името Иван Атанасов. Тайнственият му дом се превръща в Йерусалим за македонските българи под робство - в свещено място. Г-жа Вида Боева-Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим, направи необичаен жест към публициста Цанко Серафимов, като го въведе в духовното пространство на ... |
|
|
Под редакцията на Сийка Ковачева и Борис Попиванов. ... Монографията е посветена на българската емиграция в други страни от Европейския съюз."Емиграцията на български граждани в Европейския съюз е социален процес, който поставя своя отпечатък върху съвременното развитие на нашето общество. Тази книга е посветена на жизнения опит на мобилните българи и представя техните виждания за причините, трудностите и надеждите, с които те правят този избор и оценките им на постиженията и загубите по избрания път. Знанията за перспективите на самите мигранти са от голямо значение за политиките, както на българската, така и за ... |
|
|
Доктор Шломо Шеалтиел е роден в София през 1932 година. На 17 години, през 1949 година емигрира в Израел, където завършва висше образование и се посвещава на преподавателска и научна дейност. Бил е учител, директор на гимназия, лектор по еврейска история в различни престижни университети. Доктор по история от Тел Авивския университет. В момента е директор на "Института за история на Ашомер Атцаир" и младежките еврейски движения по света. По поръчка на Мемориалния комплекс "Яд Вашем" в Ерусалим е натоварен с изследване за историята на евреите в България. Доктор Шеалтиел живее в кубиц "Хама апил& ... |
|
|
Антон Деникин, Александър Колчак, Лавър Корнилов, Пьотър Врангел, Николай Юденич, Пьотър Краснов. Лидерите на Бялото движение са трагично противоречиви фигури. Стремейки се да изпълнят дълга си и да спасят "единна и неделима Русия", те често стават причина за нови бедствия. Техните армии, борейки се за ред и държавност, донасят на страната страдания, жестокости и насилие. Високите им идеали съжителстват със суровата реалност на войната, където всяка стъпка към спасението се превръща в ново разрушение. Представените биографии са своеобразни прозорци към епохата. През изборите, победите и грешките на героите ... |
