Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
"Живеели накрай гората в къщурка бедна трима братя със своя престарял баща. Те имали две неща - къщурката и черга стара, с която всички през нощта завивали се, за да спят. Ала по своя вечен път поел бащата в ден студен и за наследство да се карат започнали тогаз: – На мен, - пръв викнал братът най-голям – на мен таз черга завеща приживе нашият баща!" Из книгата Книжката е част от поредицата Приказки и гатанки в рими от Борко Бърборко на издателство Скорпио. ... |
|
Тази книга е художествен експеримент и има тема: живите тела и световете. Каквото е тялото, такъв е светът, който то възприема. Ние живеем в един свят заедно с всичко живо. А всяко живо тяло има свой сетивен и умствен свят. Телата живеят световете: едно човешко тяло живее човешки свят, едно нечовешко - нечовешки свят. Тук са побрани истории за най-различни тела с техните светове: реални и фантастични, човешки и нечовешки, земни и неземни. Световете на хората от всякакви култури са потопени в един човешки свят. А има и измислен свят от образи и думи. Една книга носи малък свят, който се разкрива от читателя. Ако на други ... |
|
"Описаните събития съвпадат по време с втората половина на най-страшната война в човешката история. Тя отнема живота на милиони невинни човешки същества, предизвиква неизмерими страдания и невиждани дотогава разрушения. Тя отнема живота и на моя баща, когото аз не познавам, а и не зная гроба му къде е. Знам, че е бил много млад и е загинал в Македония, в боевете при Страцин. Родил съм се почти в средата на опустошителната огнена стихия, сред воя на падащи самолетни бомби и ужасяващата канонада на избухващи снаряди. После настъпва страшното затишие и оглушителната тишина на човешкото безумие. Останал съм сирак на ... |
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров, победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха & ... |
|
Книгата е роман хроника по действителни събития. През 1765 г. във френската област Жеводан се появява тайнствен хищник, който за три години умъртвява, разкъсва или наранява десетки хора, предимно жени и деца. Истината за чудовището (или чудовищата) и до днес е неясна: дали е бил един, или повече вълци единаци, върколак, кръстоска между хиена и вълк, рис, дали е имало човешко участие? Тъй или иначе, жеводанският Звяр е и легендарен, и действително съществувал - има много оцелели свидетели на появите му. Следвайки документалните източници, Шьовале създава увлекателна творба, в която намират отражение конфликтите между ... |
|
"Няма време, което да даде увереност, че си избрал верния до теб човек. Просто се доверяваш и обичаш. Сърцето ни, мечтите ни, желанията, молитвите ни водят ни напред! Всяко дълготрайно отлагане на брак е като да си се препънал пак и рискуваш да останеш единак. Само съвместният живот посочва ни възможността във връзката си да цъфтим или в нея да се уморим." Калина Пейчева ... |
|
Силата на интровертите в свят, който не млъква. ... Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с ценностна система, която аз наричам екстравертния идеал - вездесъщата вяра, че съвършеният ни Аз е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения - нищо че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от ... |
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
В празното крило на санаториум за душевноболни под крилото на църквата, фанатизирани младежи създават Библиотеката - място, където самотни граждани могат да четат взаимно личните си дневници и да се свързват със сродни души за "разговори в ефира". Писанията им обаче бързо се превръщат в страховити и противни изповеди, а читателите в Библиотеката твърде късно научават, че зла сила е нахлула в личното пространство и в здравомислието им. Когато за двайсет дни град Торино изпада в колективна психоза, достигнала кулминацията си в среднощни кланета, необясними за стотици очевидци, Библиотеката затваря врати и бива ... |