Елегия за синята птица

"Описаните събития съвпадат по време с втората половина на най-страшната война в човешката история. Тя отнема живота на милиони невинни човешки същества, предизвиква неизмерими страдания и невиждани дотогава разрушения. Тя отнема живота и на моя баща, когото аз не познавам, а и не зная гроба му къде е. Знам, че е бил много млад и е загинал в Македония, в боевете при Страцин.

Родил съм се почти в средата на опустошителната огнена стихия, сред воя на падащи самолетни бомби и ужасяващата канонада на избухващи снаряди. После настъпва страшното затишие и оглушителната тишина на човешкото безумие.

Останал съм сирак на две години, но живота, искаме или не искаме, трябва да се живее някак си и да продължава някакси. Съдбата на сирака не може да се опише с думи прости, както не може да се опише страданието, защото то е многолико и неизмеримо. Това е една тема табу, опасна и рискована, до която никой досега не се е осмелил да се докосне, дори и сам да я е изстрадал. Знае ли някой какво е опустошението в човешката душа, защото е не само болезнено и трагично, но е и непосилно трудно за описване. Сиракът е Единакът, който олицетворява същността на самотата, трагизма, жестокостта, неразбирането, обречеността, несправедливостта, унижението, презрението, болката, мъката, трънливият път на една душа, която се стреми към възвишеното и към една духовна висота, която е безкрайната светлина. Светлината, която е самият Създател, Всевишния Разум и Любов. Космичният антипод на всичко, което е така несправедливо, несъвършено, недодялано, варварско и античовешко тук на грешната Земя."
Из книгата

Ариадна ЕООД
София, 1000
пл. Славейков № 11 ет. 5, офис 15
ariadna.vv@gmail.com