"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много? Това ... |
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
Сага за съдбата на едно семейство в началото на ХХ век, когато все още имат смисъл думите "доблест" и "чест". Храбри офицери, обикновени хора, пламенни любовници, изискани аристократи - всички тях среща Зана, красива млада жена, по житейския си път. Път, който минава през елегантните салони на довоенен Букурещ и завършва в палещата пустиня на Близкия изток. Това е история за алчност и преданост, за висши човешки добродетели и низки страсти, за верски различия и етническа търпимост. История за многообразието на живота. Кармен Мишу е родена във Видин. Там завършва езикова гимназия, а впоследствие ... |
|
Ако и вашето дете задава този въпрос по сто пъти на ден, значи книгата на Джулия Доналдсън е точно за него. Маймунката се е загубила в джунглата и с помощта на една добра пеперуда се опитва да намери мама. Сред толкова много животни - големи, малки, летяши, пълзящи, пеещи и подскачащи - откриването ѝ се оказва трудна, но интересна задача. Неочакваните недоразумения и смешните изненади правят приключението забавно, а щастливия край - очакван и заслужен. Приказката в стихове на Джулия Доналдсън, богато илюстрирана от Аксел Шефлър и преведена на български език от Мария Донева, среща малчуганите с многообразието ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |