Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
Това е разказ за прехода и за неговите герои - страдалци, наивници, простаци. Независимо от пътя, който поемат, те оставят белязани от калейдоскопа на промените. Но някъде вътре в тях плаче носталгията по синия фургон на разбитите им мечти. В книгата е отразена съдбата на така наречения "малък човек", на героите на прехода - страдалци, наивници, откровени простаци, представят един на вид хаотичен, но всъщност перфектно подреден пъзел на съвременна България. ... |
|
"Печатарят" е третият роман на Силвия Томова , с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един "просветен и смел мъж" в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование. Силвия Томова е автор на два ... |
|
"Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно - всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне, и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и ... |
|
Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
Брак по любов. Развод от любов. Един мъж следва сърцето си, една жена остава с разбито сърце. Това е нейната изповед за любовта, за брака, за мечтите и рухването им, за кухнята и секса, за изневярата, развода, депресията и как тя преживява всичко това. Една история, в която любовта е навсякъде, дори когато липсва. Една история за силата да се променяш. ... |
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично. Като овладяване на стила, като изпипване на детайлите, като постигната образност тя би правила чест на всеки професионалист в жанра. Разказите в тази книга не държат да шокират на всяка цена. Авторът спокойно се отказва от целия познат арсенал на остросюжетното писане, преплитането на фабули, внезапните узнавания, изненадващите поанти и пр. Стратегията на изключителното тук е ... |