"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Пиеси ... Драматургичните текстове в тази книга си приличат в две неща. В основата им са произведения на други автори, отдавна присъединили се към достопочтената фамилия на класиците. Втората прилика е, че всички по различен начин са били "поискани" от режисьори и театрални директори. Юрий Дачев притежава вроден усет за театралната материя на текста. Той доказва умението си да прониква в екзистенциалните проблеми, с лекота да ги превръща в увлекателна и вълнуваща театрална игра, да откроява в тях своето авторско мислене и гледна точка с изящество на стила и богата култура. Юрий Дачев е роден през 1963 г. в ... |
|
|
73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало... Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до многобройните му, всеотдайни читатели в България. В Кривата на щастието, издателство Вакон е събрало едни от най-добрите му текстове, публикувани през последните години в различни родни медии, някои от които с над 70 хиляди прочитания в онлайн пространството. Стилът на писане на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце ... |
|
|
В своята биографична книга "Една фурия на 90", в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива "гаменския" си нрав, както сама го определя. Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството ѝ, нито са се замъглили преценките ѝ. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството ѝ ги изтрива. Как да не завиждаш? Светът минава през сетивата ѝ, дава им острота и сила, които са наистина ... |
|
|
Григор Вачков - обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че последното лято на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко ... |
|
|
Вълче вино е първият сборник с разкази на автора Иво Величков, които са писани още в началото на XXI век. С години, посветени на разгадаването на човешката душа и нейните сенки, автора преплита в историите си вечните въпроси за смисъла на изборите ни и невидимите нишки на съдбата. Сборникът е покана към читателя да се потопи в необузданата, понякога невидима, понякога ранима, нерядко сурова, но вечна и непреходна красота на живота."Зная, че ти е трудно да разбереш, трудно ти е дори да си го представиш, но не е твоя вината - та кога ръката ти е била в устата на вълк? Кога си заставал на ръба между живота и смъртта - ... |
|
|
"У майкини" е роман-сериал, събрал историите на съвременни българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание. Защото българинът постоянно се измъчва от притеснения да не се изложи и от въпроса "какво ще кажат другите". "У майкини" ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести. Но този идиличен свят вече е белязан от ... |
|
|
"...истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея, да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри." Из книгата Иво ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
"Майкини са най-долните същества, които са се раждали някога. Не можем да ги понасяме." Вуйнини "Мен таз книга ни ма бърка". Шурето "Ох, много сте спрели. А аз вече съм на Софията. Цунки!" Културослав "Тази книга експлицира флуктуациите на съвременния творец между екзистенциалния кризис на маргиналията и екстремната дихотомия на ирелевантната пародоксия." Герасим Евлогиев - Чуди ... |
|
|
Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея ѝ е отреден статут на периферна територия със затихващи функции. Територията е важна - не държавата или населението. Самият факт, че с такава лекота архитектите на прехода разчертаха лявото, дясното и центъра по външни калъпи и назначиха съответно леви, десни и центристи, показва цялата изкуственост на ... |
|
|
Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство. & ... |
