Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Йоан Златоуст е смятал обаче, че това е най-подходящият предмет, върху който да проповядва пред император Аркадий. Двете велики прояви на благодат, които са жизненоважни за светиите в този живот, са вяра и покаяние. Покаянието е изчистващо. Ясно можем да видим, че Божият Дух се движи по водите на покаянието, които макар и бурни, са чисти. Сам Исус Христос каза, че ако не се покаем, ще загинем! Жизненоважно е да четем и да изучаваме какво казва писанието по тази тема. Малцина са добрите съветници в тази ... |
|
"Не ще се уморя да повтарям, че четящият човек е по-знаещ, по-можещ и по-добър! Убеден съм, че всеки любознателен човек, който се докосне до тази книга и я прочете, ще открие в нея частица от себе си!" Паун Гашев "Една изповед не стига на света. Кога тепърва туй ще проумея, че животът ми е пълен с красота, която не успях да изживея?" Из Изповед ... |
|
Второ издание. ... Ако човек живее, той все в нещо вярва. Лев Толстой - благородник по рождение, осиротял рано, взел участие в Кримската война, пожънал нечуван писателски успех с романи като Война и мир и Ана Каренина - преживява пълен духовен крах на 51-годишна възраст. По време на този срив именитият руски класик поглежда назад към живота си и го определя като безсмислено зло. Между страниците на Изповед Толстой запаметява своето вътрешно обръщане, в пълно отрицание на досегашните си ценности. Есето утвърждава за пръв път основните принципи на новия толстоев светоглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през ... |
|
"Нека си кажем правото: "Аз направих това", защото като изповядаме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един - два такива примера има в историята." Петър Дънов ... |
|
Слова на св. Теофан Затворник за покаянието, Причастието със Светите Христови Тайни и изправлението на живота. В какво именно се състои истинският пост? Какво трябва да извършим над себе си, та действително да почувстваме и изживеем духовно обновление? В поредица проповеди светител Теофан Затворник с необикновена дълбочина и удивително познаване на човешкото сърце изобразява ясно пред нас целия спасителен път на духовното обновление, изминаван от човешката душа в тайнствата на Покаянието и светото Причащение. ... |
|
Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения. Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. ... |
|
Настоящата трета монография е посветена на перспективите за приложение на концепцията за културното смирение в българските условия на образованието по социална педагогика и социални дейности. Мая Чолакова е доктор по педагогика, доцент в Югозападния университет Неофит Рилски. Научноизследователските ѝ интереси са в областта на културното многообразие и овластяващите измерения в обучението и практиката в сферата на социалната и социално-педагогическата работа. Автор е на две самостоятелни монографии, на учебник, множество статии в международни и национални научни издания и доклади в научни форуми. Съавтор е в две ... |
|
"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
Книгата е първа част от дългоочакваната автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова. Том първи е озаглавен Триумфалната арка на ул. Цар Иван Александър и е посветен на детството и началото на музикалния път на певицата."Това, че съм Йорданка Христова, е съдба. Певческия си талант дължа на македонския род на татко от Кукуш. Вкъщи винаги се пееше - и делник, и празник. И най-много обичах да слушам мъжкото многогласно пеене на татко, чичо Гошо и братовчедите. Пееха като грузинци! Оттогава ми е слабост и сама си правя всички вокали в записите. Въпреки строгостта на родителите ни съумях да се преборя с ... |
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |